Определение № 671 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 280/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощниците на [фирма]-гр.Б. срещу разпореждане от 16.01.2012/неправилно в определението е посочено 2011 г./ по ч. гр. дело №23/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 26 от 21.02.2011 г. на същия съд по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Р. П. В. и Д. К. В. от [населено място] срещу жалбоподателя чрез налагане на възбрана върху седем недвижими имота. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е върнал частната му жалба без да са налице основания за това. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определението на БАС като въззивна инстанция, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответниците по настоящата жалба като ищци по бъдещ иск за сумата от 326 096,34 лева-неустойка срещу [фирма]-гр.Б. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, съдът е приел, че с разпореждане за оставяне без движение на същата частна касационна жалба, копие от което е връчено на пълномощника на жалбоподателя адв. Т. на 27.12.2011 г. на жалбоподателя е указано да представи в едноседмичен срок доказателства за датата, на която му е връчено съобщение от Службата по вписванията за наложената обезпечителна мярка-възбрана върху недвижими имоти, с оглед преценка за спазване срока по чл.396 ал.1 от ГПК. Същият не е сторил това, поради което и съдът е върнал частната касационна жалба с обжалваното разпореждане. Съгласно чл. 396 ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иск подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от деня на впъчване на съобщението за наложената мярка от службата по вписванията, доколкото се касае за наложена възбрана върху недвижим имот. С оглед това, съдът в рамките на правомощията си по чл.262 ал.1 от ГПК е указал на жалбоподателя да представи доказателства за датата на която му е връчено съобщение от Службата по вписванията за наложената обезпечителна мярка-възбрана, като му е указал и последиците от неизпълнение на тези указния-връщане на частната касационна жалба. Копие от този акт е връчен на пълномощника на жалбоподателя адв. Т. на 27.12.2011 г.. Нито в едноседмичния срок, нито след това е последвало изпълнение на тези указания или изобщо страната чрез нейните пълномощници е реагирала по някакъв начин. Жалбоподателят е бил длъжен да докаже, че жалбата е подадена в законовия срок, като при липса на съобщение по чл.386 ал.1 от ГПК същият е следвало най-малкото да уведоми съда за това в едноседмичния срок. Ето защо, при това развитие на процесуалните правоотношения между съда и жалбоподателя, правилно частната касационна жалба е върната, съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2, т.2 от ГПК. С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение