Определение № 11 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3473/2021 г.

Производството е по реда на чл. 7, ал.7 от Закона за адвокатурата (ЗА). Жалбоподателят И. Д. Р., представляван от адв.С. Н., с молби от 10.01.2022 г., 14.01.2022 г. и 17.01.2022 г. на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК е направил искане за отвод на съдията-докладчик Маргарита Георгиева от разглеждането на делото. Искането е мотивирано с „непроизнасяне на съдията-докладчик по доказателствените искания“ на страната в жалбата и допълнени с молба постъпила в съда на 15.12.2021 г.; с предположението, че е възможно „предварително формирано убеждение“ за неоснователността на жалбата под въздействието на съпруга на съдията – адв. Г.Д. от АК - Я.; със съмнението, че „дългогодишният председател на АК-В. адв.Д. П. и адв.Г.Д. са обсъждали настоящото дело“; както и с участието на адв.Г.Д. „в консултативен съвет към ВАдвС по изготвяне на концепция за нов Закон за адвокатурата“, от което следва, че той е „пряко запознат с проблемите на адвокатурата, включително и изборните проблеми при прилагането на настоящия ЗА“. Предвид всичко това, според жалбоподателя, съдията-докладчик е „пристрастен съдия като съпруга на адв.Г.Д. – зам.-председател на АК – Я. и не може да разглежда жалбата свързана със законността на избора на председател на АК - В.“. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че липсват каквито и да било обстоятелства, още по-малко сочените, които да съставляват основание за отвод на съдията – докладчик по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Предположенията и съмненията на жалбоподателя са хипотетични и са изведени от несъществуващи в действителността факти и връзки между тях. Вярното е само това, че адв.Г.Д. от АК-Я. е съпруг на съдията-докладчик, но по настоящото дело адв.Д. не е нито страна, нито процесуален представител на някоя от страните, нито въобще би могло основателно да се предполага и твърди, че има интерес от постановяване на решение в полза на някоя от страните. Съжденията и предположенията на жалбоподателя за начина на формиране на вътрешното убеждение на съдията-докладчик са плод на негови мисловни конструкции, поради което не биха могли да бъдат смислено коментирани. Следва да се посочи само, че на състава на съда и конкретно на съдията-докладчик не е известно адв.Г.Д. и адв. Д.П. да се познават, да са „обсъждали настоящото дело“, а няма никакво значение за настоящото дело дали адв.Д. е запознат с „изборните проблеми при прилагането на ЗА“ и евентуалното му участие в консултативен съвет към ВАдвС (ако това е така). По доказателствените искания на жалбоподателя в молбата му, постъпила в съда на 15.12.2021 г., съдът е счел, че ще се произнесе в съдебно заседание, след като изслуша становищата на страните, като с разпореждане от 15.12.2021 г. е постановил да се изпрати препис на ответните страни и им е указал възможността да изразят становище в едноседмичен срок. Съдебното производство по чл.7, ал.7 ЗА по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, като съдът няма изрично уредено процесуално задължение да се произнася предварително по исканията за събиране на доказателства в закрито заседание, още повече, когато след запознаване с делото прецени, че за допускането им е нужно първо да се изслушат страните и да се уточнят точно обстоятелствата, предмет на спор. Правомощията на съда в особеното контролно производство по ЗА се изразяват в проверка за съответствие на потвърденото от ВАдвС решение на ИК със закона, но в рамките на предмета на спора, очертан със заявените и въведени с жалбата в срок (чл.106, ал.4 ЗА) оплаквания срещу решението на ИК, с което се обявява крайният резултат от избора и приетото по тези оплаквания с решението на ВАдвС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение навира, че не са налице обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдията –докладчик от разглеждането на делото. Във връзка с постъпилите в съда молби от 14.01.2022 г., 17.01.2022 г. и 18.01.2022 г. жалбоподателят следва да бъде уведомен, че т.нар. „молба за бавност“ от 30.12.2021 г. е разгледана по административен ред от ръководството на Гражданска колегия и на страната е изпратен отговор с писмо изх.№ 5/13.01.2022 г. По искането в молби от 10.01.2022 г. и 18.01.2022 г. за отлагане на съдебното заседание, поради това, че процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С. Н. е в карантина до 20.01.2022 г., съдът намира, че основание за отлагане на делото е едновременната обективна невъзможност на страната и пълномощника й да присъстват в заседанието – чл.142, ал.2 ГПК. Към момента такава пречка не се сочи. Освен копие от позитивен антигенен тест от 06.01.2022 г. за адв. Св.Н., 14-дневният карантинен период по който изтича на 20.01.2022 г., нито за пълномощника, нито за жалбоподателя И. Р., не се твърди и не са представени (към момента) доказателства, установяващи обективна невъзможност да се явят в насроченото за 26.01.2022 г. съдебно заседание. Поради това, искането за отлагане на този етап се преценя за неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение,