Определение № 11268 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2024 г.

Производството е по чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Вълчи Дол Солар 1“ ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Гълъбова и процесуален представител адвокат Зъмтиков срещу определение №5842 от 27.06.2024 година, постановено по адм. дело №2572 по описа за 2023 година на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу т.50 от решение №КЗЗ-14 от 20.07.2024 година на Комисията на земеделските земи при Министерство на земеделието и храните, прекратено е производството по делото и са присъдени в полза на ответника разноски. Развиват се кратки доводи в частната жалба. Иска отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е постъпило възражение от 13.09.2024 година от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрисконсулт, в което възражение се поддържа правилност на обжалваното определение и неоснователност на оплакванията в частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била т.50 от решение №КЗЗ-14 от 20.07.2024г. на Комисията за земеделските земи, с което на основание чл. 40, ал.1, т. 5 от Закона за опазване на земеделски земи /ЗОЗЗ/ във връзка с чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ се отказва процедура за утвърждаване на площадка за проектиране, с която се засяга 735279 кв.м. земеделска земя, седма категория, неполивна, за изграждане на обект Фотоволтаична електроцентрала, [населено място], област Варна, до представяне на ново предварително съгласие по реда на ЗСПЗЗ и да се прецизира категорията на земеделската земя. За да остави без разглеждане жалбата, административния съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК. Приел е, че оспореният административен акт попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 22, ал.1 от ЗОЗЗ. В разпоредбата на чл. 24а от ЗОЗЗ е предвидено, че решенията по чл.22, ал.1 и чл. 24, ал.2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на АПК на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс, поради което на съдебен контрол подлежат крайните административни актове по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и утвърждаването на площадки и трасе за проектиране на обекти в земеделски земи. Определението е правилно. С оспореното пред административния съд решение е посочено, че се отказва до представяне и събиране на нови доказателства. Оспореното решение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Безспорно същото е прието от административен орган, насочен е към жалбоподателите, но с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито пък е налице отказ да се издаде такъв акт. В случая e налице акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като със същия временно е отложено разглеждането на предложението за утвърждаване на площадка с правно основание чл. 32, ал.4 от ППЗОЗЗ до изясняване на кръга със заинтересовани лица по смисъла на чл. 18 от ЗОЗЗ. Правилно административния съд е приел, че с оспореното решение са обективирани действия на комисията, представляващи част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 22 ,ал. 1 от ЗОЗЗ. Едва с постановяване на крайното решение на Комисията би била налице хипотезата на чл. 24а от ЗОЗЗ, според която решенията по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс. Основните доводи на частния жалбоподател, представляващи несъгласие с установеното от административния орган, както и твърдяната забава по възлагане на допълнително проучване, са по същество на оспорването и не следва да се обсъждат в това производство. Независимо, че в акта е вписано „отказва“ процедура, то при мотивиране на акта става ясно, че се касае за отлагане на процедурата поради необходимостта от събиране на нови доказателства и съгласие, особено предвид категорията на земята, която следва да бъде конкретно установена. При размера на претендираната земя и бъдещото й предназначение допълнителното събиране на данни, необходими за промяна предназначението й е повече от наложително. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на подадената жалба съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Следователно, като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е недопустимо, Административен съд - Пловдив е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение