Решение № 2377 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 62/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Й. срещу Решение №37233 от 11.11.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело №8162/2025 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Й. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, приложена на 18.04.2024 г. по отношение на лек автомобил рег. № [рег. номер], марка „Фолксваген Т-Крос“, от инспектор „контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД („ЦГМ“ ЕАД), гр. София, на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Касационният жалбоподател - Ж. С. Й., сочи, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че установената от съда фактическа обстановка по делото е невярна и недоказана. Сочи, че при репатрирането на МПС органът, разпоредил мярката, не се е намирал физически на процесното място и не е установил лично нарушението. Счита, че не са представени доказателства относно реда и средствата чрез които от него е установено местоположението на паркираното моторно превозно средство. Излага, че административният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите извършили репатрирането. Оспорва и извода на съда за доказаност на соченото от органа основание за прилагане на ПАМ. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Оспорва решението и в частта на присъдените с него разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно–техническа експертиза (СТЕ). Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, включително в частта за разноските, и вместо него да отмени оспорената ПАМ. Оспорва претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за тяхната прекомерност. Претендира присъждане на направените разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. Димитров. Ответникът по касационната жалба – инспектор „контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. Григорова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след постановяването на Решение № 8044 от 21.07.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 2317/2025 г., с което е отменено Решение № 2356 от 22.01.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 4599/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В решението на ВАС са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да изясни въпроса относно реда и средствата, чрез които е констатирано нарушението от страна на органа, разпоредил репатрирането на лекия автомобил, както и да установи какви са правилата за работа на екипите за принудително преместване чрез таблетна система и дали са спазени. Видно от протокола от проведеното на 28.10.2025 г. открито съдебно заседание по адм. дело №8162/2025 г., съдът е посочил, че прилага към него адм. дело №4599/2024 г. на АССГ и адм. дело №2317/2025 г. на ВАС, с което е приел и съдържащите се доказателства, събрани при предходното разглеждане на делото от АССГ. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 18.04.2024 г. в гр. София, около 10.55 ч. Й. е паркирал личния си лек автомобил марка „Фолксваген Т-Крос“ с рег. № [рег. номер], на ул. „Христо Станчев“, в непосредствена близост с ъгъла на ул. „Тунджа“, с посока на движение към бул. „Пенчо Славейков“. При паркирането Й. е заплатил чрез SMS в 10.56 часа, платено паркиране „синя зона“, за което е получил потвърждение чрез SMS за платено паркиране до 11.58 часа. На посоченото място не се е намирал пътен знак указващ принудително преместване на МПС в случай на неправилно паркиране на автомобили, но е била налична маркировка М15. На същата дата в 11.20 часа, инспектор „контрол паркиране“ в „ЦГМ“ ЕАД – В. Д. Д. издал устно разпореждане с Позивна № 111 на свидетелите В. Т. и Б. М. - служители в „ЦГМ“ ЕАД – и двамата на длъжност „шофьор платформа“, да преместят принудително автомобила на Й.. Основанията за прилагане на ПАМ са констатирани посредством поддържана между лицата непрекъсната радио и видео връзка. Въз основа на издаденото устно разпореждане служителите на длъжност „шофьор платформа“ репатрирали автомобила на специализиран паркинг – Подуяне. Преди извършване на принудителното преместване, от служителя В. И. Т. са изготвени снимки, а служителят Б. М., вписал преместването на МПС в протокол от същата дата. Съдът е посочил, че в хода на първоначалното съдебно производство е приета административната преписка, разпитани в качеството на свидетели са В. Д. и Б. М., а съдът е приел заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза (СТЕ). По делото, като част от административната преписка, са приети като доказателства: 1.) Заповед №СОА22-РД-95-506 от 12.09.2022 г. на кмета на Столична община с одобрени ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани ППС, с която „Център за градска мобилност“ ЕАД, е определена за служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Съгласно т. 3.2 от тази заповед, принудителното преместване на ППС се осъществява след констатиране на нарушението по ЗДвП или Наредбата за организация на движението на територията на Столична община – от служител на „ЦГМ“ ЕАД на длъжност инспектор контрол паркиране, контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор, инспектор контрол паркиране, той и касиер – охранител или инспектор контрол паркиране, той и координатор.; 2.) Заповед №РД-09-108 от 30.09.2022 г. на изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД за определяне на длъжностни лица от „ЦГМ“ ЕАД, Дирекция „Паркиране и мобилност“, отдел „Принудително преместване и специализирани паркинги“, сектор „Контрол паркиране“, които да прилагат принудителна административна мярка „принудително преместване“, като под №8 е служителят, издал принудителната мярка по отношение на лек автомобил, марка „Фолксваген Т-Крос“, с регистрационен № [рег. номер].; 3.) Трудов договор на инспектора, приложил ПАМ и длъжностна характеристика на длъжността "инспектор, контрол паркиране“.; 4.) Копие от констативен протокол от 18.04.2024 г. от приложилия ПАМ служител; 5.) Снимков материал.; 6.) Копие от Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичния общински съвет за определяне на цени за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране, по реда на чл. 57 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.; 7) Инструкция за работа на лицата на длъжност „инспектор контрол паркиране“ и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателното производство по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община.; 8) Копие на протокол от 18.04.2024 г. на екипа на специализиран автомобил № 86, първа смяна, който е извършил принудителното преместване на автомобила.; 9) Копие на Отчет № 1 от 18.04.2024 г., за принудително преместване на ППС на специализиран паркинг „ж.п фара Подуяне“ воден от касиера на смяна, като на Позиция № 5 са данните за МПС с рег. № [рег. номер]. В изпълнение на указанията на ВАС, при повторното разглеждане на делото са приети като доказателства: 1) Договор № ДУ-27 от 05.03.2024 г., сключен между „ЦГМ“ ЕАД и „Консултантска агенция по информационни технологии“ ЕООД относно извършване на дейности по техническа поддръжка и техническо обслужване на система, осигуряваща възможност за връзка между контролните органи на „ЦГМ“ ЕАД и специализираните автомобили за принудително преместване на МПС, паркирано в нарушение на ЗДвП, за нуждите на „ЦГМ“ ЕАД; 2) Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на ППС. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗДвП, съдът е приел, че оспорената пред него принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощие за прилагане на ПАМ. Приел е, че при прилагането на мярката не са допуснати нарушения и на правилата за работа с таблет. Посочил е, че по делото е представена Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на ППС, утвърдена от изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, в качеството му на служба за контрол, определена от собственика на пътя. В т. 13 от Инструкцията е посочено, че „шофьор платформа“ отговаря за техническото състояние на повереното техническо средство – таблет. Чрез техническото средство – таблет в реално време предава информация за неправилно паркиране на ППС до обособено работно място с компютърна конфигурация на специализиран паркинг, обслужвано от полицай на сектор „Общинска полиция“ или инспектор от звено „Контрол паркиране“ към сектор „Контрол паркиране и принудително преместване“, които разпореждат принудително преместване на ППС, паркирано в нарушение, дистанционно. Изложил е, че от разпитаните свидетели по адм. дело. № 4599/24 г. на АССГ, се установява, че редът за констатирането на нарушението е спазен, като намиращите се на място служители на „ЦГМ“ ЕАД са осъществили връзка в реално време с органа, който е разпоредил преместването на автомобила. Съдът е установил, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, тъй като от приложения снимков материал ясно се вижда, че автомобилът е бил паркиран на кръстовище, върху маркировка М15, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Приел е, че този начин на паркиране на автомобила, създава опасност както за останалите участници в движението, защото пречи на видимостта им при извършване на необходимите маневри, така и за пешеходците, които за да пресекат улицата, следва да слязат на пътното платно за движение. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената ПАМ и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е регламентирана възможността да се приложи ПАМ, изразяваща се в преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От анализа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно – констатирано е, че процесното паркирано МПС създава опасност за другите участници в движението. Процесният автомобил с рег. № [рег. номер], марка „Фолксваген Т-Крос“, собственост на Ж. Й., е паркиран в зоната на кръстовище на ул. „Тунджа“ и ул. „Христо Станчев“, върху пътна маркировка М15, а не на обозначено паркомясто за паркиране в зона за платено паркиране. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. В съответствие с § 6, т. 8 ДР ЗДвП „кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Действително сам по себе си фактът на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е ирелевантен за законосъобразността на мярката, защото тя изисква да е налице фактическото състояние на опасност за останалите участници в движението. Но, както правилно приема и първоинстанционният съд, паркираният в зоната на кръстовище автомобил е създавал опасност за другите участници в движението - както за пешеходците, които искат да пресекат улицата, така и за останалите водачи на МПС, като е ограничавал видимостта им. Позоваването от страна на касатора на законовите задължения на другите участници в движението не може да доведе до различен правен извод, тъй като той не може да оправдава собственото си поведение, изразяващо се в паркиране създаващо опасност за другите участници в движението, чрез посочване на техните задължения по ЗДвП. В настоящия случай репатрирането е извършено по устно разпореждане на В. Д. Д., който към момента на издаването му, е заемал длъжността инспектор „контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД и предвид т. 3.2 от Заповед №СОА22-РД-95-506 от 12.09.2022 г. на кмета на Столична община е разполагал с правомощия да приложи процесната ПАМ. Неоснователен е направеният от касатора довод, че въпреки представения по делото трудов договор между „ЦГМ“ ЕАД и Д., не е удостоверено, че лицето е заемало длъжността инспектор „контрол паркиране“ в „ЦГМ“ ЕАД към момента на прилагането на ПАМ, доколкото посоченото обстоятелство е потвърдено и в подписания от органа констативен протокол от 18.04.2024 г. Обстоятелството че служителят не се е намирал на мястото, където е бил паркиран автомобилът, към момента на издаване на разпореждането, не променя извода, че именно той е разпоредил процесната ПАМ. От показанията на свидетелите М. и Т. - служители в „ЦГМ“ ЕАД на длъжност „шофьор платформа“ се установява, че автомобила е „предаден“ на колегата им инспектор „контрол паркиране“ в „ЦГМ“ ЕАД със служебен таблет по „реална връзка“ и репатрирането е разпоредено именно от инспектор „контрол паркиране“ в „ЦГМ“ ЕАД, отново чрез „жива връзка“, осъществена посредством таблет. Липсват пречки тези обстоятелства да бъдат установени със свидетелски показания, доколкото не са налице посочените в чл. 164, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК хипотези, при които свидетелските показания са недопустими. Обстоятелството, че не е индивидуализиран таблетът, чрез който е осъществена видеовръзката, не опровергава установеното от свидетелите наличие на изградена работеща таблетна система и установена чрез нея връзка с органа разпоредил прилагането на ПАМ. Неоснователно е направеното в жалбата възражение, за неправилност на решението, предвид факта, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите. Същите са очевидци на начина на паркиране на автомобила и показанията им са в съответствие с представения по делото снимков материал. Следователно няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност. Противно на изложените в касационната жалба възражения, първоинстанционният съд се е съобразил с дадените му от ВАС указания, като е приобщил по делото Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на пътни превозни средства и Договор №ДУ-27 от 05.03.2024 г., сключен между ЦГМ и „Консултантска агенция по информационни технологии“ ЕООД. От т. 13 на Инструкцията съдът е установил механизма за репатриране на МПС в отсъствието на органа, чрез осъществена с него видеовръзка с техническото средство – таблет. Неоснователно е и възражението, че приетите по адм. дело № 8162/2025 г. писмени доказателства са процесуално недопустими, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. В Решене №8044 от 21.07.2025 г. по адм. дело №2317/2025 г. на ВАС е констатирано наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при предходното разглеждане на делото, като е указано, че при нужда съдът следва да събере нови доказателства. При липса на дадени указания на ответника в производството по адм. дело №1599/2024 г., по реда на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, за установяване на организацията на работа с таблетната система и правилата за работа на екипите за принудително преместване чрез нея, не съществува пречка доказателства, които установяват тези факти, да бъдат събрани при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че за приложената ПАМ не е било информирано СДВР не се отразява на законосъобразността на мярката. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, предвиденото в чл.171, т. 5, б. „б“ ЗДвП уведомяване на районното управление на МВР има за цел оповестяване на местонахождението на автомобила, извършва се след прилагането на ПАМ и не е сред материалноправните предпоставки за прилагането й. Неизпълнението на посоченото задължение не е процесуално нарушение от съществен характер, водещо до незаконосъобразност на атакуваната мярка. То не засяга правото на защита на оспорващия до степен, че с изпълнението на задължението за уведомяване би имало вероятност за друг изход на развилото се административно правоотношение. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател досежно неправилност на първоинстанционното решение, в частта на присъдените с него разноски. Извършването на разноските е надлежно доказано с представените по делата извлечения от банковата сметка на процесуалния представител на органа, именно чрез които се установява постъпването в неговата сметка на средствата за заплатеното му адвокатско възнаграждение. Извлечения от сметката на „ЦГМ“ ЕАД, каквито от касатора се твърди, че е следвало да бъдат представени, биха удостоверили единствено нареждането за плащане, но не и реалното постъпване на средствата по сметката на процесуалния представител на органа. Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая административният орган, приложил оспорената ПАМ, е служител в структурата на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Поради това разноските по делото правилно са поети (чрез заплащане на адвокатското възнаграждение) от „Център за градска мобилност“ ЕАД, а след това са присъдени именно в негова полза. Неоснователно е направеното от Й. в производството по адм. дело №8162/2025 г. на АССГ възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от същия дори не е твърдяна липса на фактическа и/или правна сложност на спора. Обстоятелството, че съдът не е обсъдил възражението не е довело до неправилност на решението му в частта за разноските. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед крайния изход на спора и представените по делото доказателства, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователно е направеното от Й. в настоящото производството възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от него не се твърди липса на фактическа и/или правна сложност на спора. Ето защо, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД сумата от 306,78 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, своевременно претендирано и доказано с представеното по делото извлечение по разплащателната сметка на адв. М. Григорова, от което се удостоверява постъпването на сумата по нейната банкова сметка на 27.12.2025 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд