Определение № 161 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Центъра за развитие на човешките ресурси за допълване на касационното решение по делото в частта за разноските посредством присъждане на още 1 000 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Насрещната страна М. Н. Д. моли да бъдат присъдени разноски в по-нисък размер, тъй като са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима и трябва да бъде разгледана по същество. В касационното решение съдът е отменил решението на въззивния съд, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ на М. Н. Д. против Центъра за развитие на човешките ресурси са били уважени и е постановил друго за отхвърляне на тези искове, като е присъдил разноските на ответника, извършени от него в касационното производство. Липсва обаче произнасяне по искането на Центъра за присъждане на разноските и за въззивното производство, поради което решението следва да бъде допълнено с произнасяне по това искане. Касаторът е заплатил 1000 лв. възнаграждение за адвокат за въззивното производство, което е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо на основание чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 270 лв., която представлява минимален размер на възнаграждението съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ, бр.64 от 2004 г./, равен на минималната месечна работна заплата/т.16 и т.3 от ТР на ОСГТК по тълкувателно дело № 6 от 2012 г./. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение