Решение № 7662 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2026 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане /молба/ на Л. С. П. от гр. Несебър, [улица]за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила Решение № 1614/07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1574/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди, че е налице новооткрито обстоятелство - Решение на Европейския съд по правата на човека от 10.09.2024 г. по делото "Nevada Tours 2004 AD и Bulgarian Tourist Company Global Tours AD срещу България", с което е било установено нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ по идентична фактическа и правна хипотеза. Сочи, че цитираното решение на ЕСПЧ касае същия административен акт, приложен спрямо множество лица, включително молителя. Намира, че не следва на формално основание съда да третира казуса, тъй като се касае за коригиране на съдебната несправедливост, а за молителя липсва друг ред, по който да предяви своето право на справедливо обезщетение. Счита, че решението на съда на ЕСПЧ не просто съдържа тълкуване на правна норма, а представлява конкретна международноправна преценка на методиката на обезщетяване и признание на съдебното нарушение, относимо към жалбоподателката. От ответните по искането страни – Областен управител на област Бургас и Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София, са депозирани отделни становища по искането за отмяна. В тях се твърди, че същото е неоснователно и се излагат доводи по същество. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанието, посочено от молителя, следва да се определи като неоснователно. Установено е от доказателствата по делото, че с решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Л. С. П. от гр. Несебър против заповед № РД-09-17/04.06.2019 г. на областния управител на Област Бургас, с която е наредено отчуждаването за държавна нужда за изграждане на обект: "Обходен път на гр. Бургас - І-ви етап от км 230+700 на път І-9 "Сарафово - Бургас" до км 493+550 на път І-6 "Ветрен - Бургас" и локални платна", В ЧАСТТА относно отчуждавания имот с идентификатор 07079.2.1911, с НТП за складова база, с площ от 4, 393 дка, и имот с идентификатор 07079.2.1912, с НТП за второстепенна улица, с площ от 0, 610 дка. Решението на Административен съд Бургас е постановено в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, като съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС решението на съда е окончателно. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В настоящото производство Л. С. П. е обосновала искането си за отмяна с цитираното по-горе решение на Европейския съд по правата на човека от 10.09.2024 г. по съдебно дело на две български акционерни дружества - "Nevada Tours 2004 AD и Bulgarian Tourist Company Global Tours AD срещу България". Европейския съд по правата на човека е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и че лишаването на дружествата от имуществото им е непропорционална мярка. При тези данни по настоящото производство, съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК, направено от Л. П. е неоснователно. Не е налице основната законова предпоставка, регламентирана в цитираната правна норма - решение на Европейски съд за защита правата на човека, с което да е установено нарушение на КЗПЧ по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, а не по отношение на други лица при сходни според него случаи. Както многократно е отбелязвано в практиката на Върховен административен съд, за да бъде възприето като отменително основание по смисъла на чл. 239, т.6 от АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай-предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска., т.е. решението на ЕСПЧ е основание за отмяна само ако обвързва българската държава и молителя по чл.238, ал.1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Отмяната на влезли в сила решения е извънреден извънинстанционен способ за контрол върху неправилни решения, но само при наличие на някоя от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК хипотези. Поради това всяко разширително тълкуване е недопустимо и неправилно. Безспорно е, че решенията на Европейския съд са задължителни за държавите относно тълкуването на обхвата и значението на правата, прокламирани в Конвенцията. Те обаче не са основание за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения между страни, които не са участници в развилия се пред Европейския съд спор. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.239, т.6 от АПК, поради което заявеното искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение