Определение № 541 от 09.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2318/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. Д. и Д. С. Т. срещу разпореждане от 14.06.2016г. /датата е изписана 14.06.2015г./ по в.гр.д. №4304/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх. №5463/14.04.2016г., срещу решение №318 от 22.02.2016г. по същото дело. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното разпореждане. Поддържат, че при постановяване на разпореждането въззивният съд неправилно е определил началото на срока за подаване на касационната жалба, като погрешно е приел, че съобщение за решението е връчено редовно на жалбоподателите на 07.03.2016г., вместо на 15.03.2016г. Поддържат, че касационната жалба е подадена от техния пълномощник адвокат Д., който е уведомен за решението на 15.03.2016г. и именно от тази дата започва да тече срокът за обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Съобщение за решение №318 от 22.02.2016г. по гр.д. №4304/2015г. на Софийски апелативен съд, е връчено на С. К. Д. и Д. С. Т., чрез техния пълномощник адвокат М. М. на 07.03.2016г. Както правилно е установил въззивният съд, същата е била редовно упълномощена да представлява жалбоподателите – ответници по предявения иск, с пълномощни от 12.12.2014г. и 17.12.2014г., в които е предвидено, че имат сила до приключване на делото във всички инстанции. До момента на връчване на въззивното решение, жалбоподателите не са оттеглили пълномощията на адвокат М.. Упълномощаването и на друг адвокат в хода на въззивното производство няма правните последици на оттегляне на пълномощието на първоначално ангажирания адвокат, доколкото не е подадено изрично изявление до съда в този смисъл по реда на чл.35 от ГПК. Поради това връчването на препис от въззивното решение и на адвокат Д. на 15.03.2016г. не променя началния момент, от който е започнал да тече едномесечният срок за касационно обжалване на решението на САС. На 14.04.2016г. адв. Д., като пълномощник на С. К. Д. и Д. С. Т., е депозирал касационна жалба срещу решението. Няма данни жалбата да е изпратена по пощата на по – ранна дата, следователно правилно въззивният съд е преценил, че към 14.04.2016г. едномесечният срок за подаване на касационната жалба е изтекъл. Поради това и правилно с обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд е върнал касационната жалба. Предвид изложеното, разпореждането на Софийски апелативен съд от 14.06.2016г. по в.гр.д. №4304/2015г., следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК