Решение № 289 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Г. А. К. от гр. С., чрез пълномощника му адвокат Н. Л., против определение № 43 от 29.03.2010 год. по гр. д. № 155/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., с което не е допуснато разглеждането на молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 2* от 13.10.2008 год. по гр. д. № 497/2007 год. на Разложкия районен съд и е прекратено образуваното по нея производство по гр. д. № 155/2010 год. на ВКС. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е налице поддържаното от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли същото да бъде отменено и се постанови допускане разглеждането на молбата му. Ответникът по частната жалба Г. Х. П. не е взел становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение по допустимостта на молбата за отмяна подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /извод, налагащ се от липсата на данни за съобщението до молителя на обжалваното определение/, образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да приеме в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК недопустимост на подадената молба за отмяна, касационният съд е приел, че същата е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди, поради следните съображения: Видно от данните по делото, в производството пред районния съд жалбоподателят е представляван от назначения му по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ процесуален представител адвокат П, чрез която му е връчено и съобщението за постановеното по делото решение. От тази дата – 14.10.2008 год. следва да се приеме, че същият е узнал за решението, поради което и правилно е прието, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е изтекъл на 14.01.2009 год. Молбата за отмяна е подадена извън горния срок - на 14.09.2009 год. /видно от пощенското клеймо на запазения плик/, поради което и е просрочена. Като такава не може да се допусне до разглежадне. Изложените от частния жалбоподател съображения относно непредвидените обстоятелства, поради които не е могъл да се яви лично или чрез повереник, и които не е могъл да преодолее, са относими към поддържаното от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и не могат да бъдат обсъждани по същество в настоящето производство. Предмет на последното е спазването на тримесечния срок за подаване на молбата за отмяна, който е изтекъл далеч преди постъпването й, с оглед установия по делото факт на съобщаване на решението на районния съд на молителя, чрез назначения му в това производство представител адвокат П. Призоваването му е съгласно чл. 50 ГПК /отм./, а и не се поддържа от молителя твърдение за нарушаването му. Поради горните съображения, изводът в обжалваното определение за просрочие на подадената молба за отмяна е правилен, водим от което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.