Определение № 9654 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Областен управител на Област София против Определение №28686/16.07.2026г. постановено по адм. д. № 9473/2025 г., по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №396 от 06.01.2026г. ,в частта относно разноските присъдени в полза на адвокат П. Йотов САК в размер на 1000 лева или 511.29 евро. Частният жалбоподател излага подробни съображения, че определението е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – П. И. К., чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения по наведените в нея доводи. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред АССГ е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга. С Решение е №396 от 06.01.2026г. по адм.дело№9473 от 2025г. съдът е отменил по жалба на П. И. К. мълчелив отказ на Областния управител на област София за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги по заявление №ОА23-5988/11.08.2025г.и е върнал административната преписка на Областния управител за произнасян ,като е осъдил Областен управител на област София да заплати на адв.Йотов сумата от 1000 лева /511.29 евро /адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на определението в частта за разноските, като е приел, че молбата, подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, е допустима, но неоснователна. Определението е правилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая е установено, че административният орган е дал повод за завеждане на делото, поради което е налице основание да понесе разноски във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел и административният съд. Правилно съдът е определил размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар, поради което оплакването на частния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Действително, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба, каквото е настоящото дело, минималният размер на възнаграждението е 1 000 лв.и то е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания пред съд, пледоария по съществото на спора и др. Освен това, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. В случая се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото, и съдействие се изразява в изготвяне на първоинстанционната жалбаа, в която подробно е обосновано искането за присъждане на разноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,