Решение № 12254 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2009 г.

Решение № 12254 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 927 от 20.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1284/08 г. Бургаският административен съд, ХII-ти състав, е отменил ревизионен акт № 200800099/12.06.2008 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен, в частта, в която е определен дължим данък общ доход в размер на 45,44 лв. за 2005 г. и са определени лихви за просрочие, потвърден с решение № РД-10-224/01.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, като е отхвърлил жалбата на Пламена Стефкова Желева от гр. Твърдица в останалата й част и е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 1 263,90 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Пламена Стефкова Желева от гр. Твърдица чрез пълномощника й адв. Кирил Цуцов. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отменил ревизионен акт № 200800099/12.06.2008 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-224/01.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в частта, в която е определен дължим данък общ доход в размер на 45,44 лв. за 2005 г. и са определени лихви за просрочие. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на Пламена Стефкова Желева от гр. Твърдица в останалата й част относно установени задължения за данък общ доход по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2002 - 2005 г. Административният съд е описал много подробно всички извършени действия по време на ревизията, събраните от органа по приходите доказателства, основанията му за определяне на данъчните задължения при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, начина на формирана на данъчната основа и начина на определяне на данъчните задължения. Съдът е описал много подробно и възраженията на жалбоподателката против констатациите на РА, както и ангажираните от нейна страна доказателства за опровергаването им. При изграждане на своите изводи административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма. Прието е, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа и размера на дължимия данък са определени при спазване на изискванията на ДОПК и ЗОДФЛ (отм.). Посочено е, че предвид на установената фактическа обстановка по време на ревизията правилно е прието наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, и че с оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс в тежест на задълженото лице е да опровергае тези констатации чрез пълно насрещно доказване, което не е сторено в административното и съдебното производство. Съдът се е занимал с въпроса за определяне на данъчната основа за отделните периоди, като е разгледал възраженията на жалбоподателката относно позоваването на разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за непризнаването на предоставени заемни средства от трети лица, както и на възражението, че по време на престоя в Германия лицето е пребивавало на разноски на трето лице. Съдът е приел тези възражения за неоснователни /изключая за два от договорите за заем, сключени през 2005 г., в която част РА е отменен като незаконосъобразен/, като е изложил съответните мотиви. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения РА и неоснователност на жалбата. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания за неправилност на обжалваната отхвърлителна част от решението са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В отделна молба са направени конкретни оплаквания свързани с неправилно приложение на разпоредби на Наредбата служебните командировки и специализации в чужбина при определяне на разходите за престой в чужбина, като на разпоредбите е придадено разширително тълкуване, с неправилно непризнаване на приходи, свързани с получени дарение на парични суми от родителите, за което няма законово изискване за писмена форма, както и незачитане като приход на парични суми, получени по представените договори за заем с трети физически лица. Направените оплаквания са неоснователни. На първо място като такова следва да бъде квалифицирано оплакването относно използването на разпоредби от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за определяне на данъчната основа за доходите на задълженото лице. В хода на ревизията е установено наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - разминаване между имущественото състояние на лицето и получените от него доходи и приходи, което е определило и провеждане на ревизията по специален ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК. При този специален ред изисква определяне на данъчна основа от органа по приходите, като критериите за това са очертани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и същите не са лимитирано изброени. В този случай целта на закона е данъчната основа да бъде определена в максимална степен обективно, т. е. да е в най-близка степен равна на действителната, като това съответствие по различни причини не винаги може да бъде постигнато. След като за част от ревизирания период жалбоподателката е пребивавала продължително време в чужбина и след като липсват други доказателства за приходите и разходите й през този период, то органът по приходите е използвал данните от въпросната наредба за определяне на разходите на жалбоподателката. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест жалбоподателката е могла да ангажира доказателства какъв е реализираният от нея приход за периода, респективно какъв е направеният разход, каквито доказателства не са ангажирани и в този смисъл констатациите на РА не са опровергани. Административният съд е изложил и мотиви защо не възприема като годно доказателство представената бележка от лицето Иван Пенчев Иванов, според която при пребиваването си в Германия през ревизирания период жалбоподателката е била изцяло на негови разноски, както и показанията на свидетелката Силвия Хьоне в тази насока. Същите са логически издържани на фактите по делото и се споделят и от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е направил анализ и на действието на цитираната по-горе наредба във времето, като е посочил, че от 01.07.2004 г. следва да се прилага Наредбата служебните командировки и специализации в чужбина, а не отменената с нея Наредба за командировките в чужбина, като е маркирал, че фактически допуснатото нарушение от органа по приходите е в полза на страната, тъй като новата наредба определя по-висок размер на командировъчните и би се стигнало до по-висок размер на задълженията. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон относно това, че административният съд не е възприел наведените доводи за получени дарения на парични суми от родителите на жалбоподателката. При изграждане на своите изводи в тази насока първоинстанционният съд е съобразил както заинтересоваността на далите заема лица, така и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се установи, че те са притежавали такива средства, които да дарят на дъщеря си. Като такива следва да бъдат квалифицирани и оплакванията за нарушения на материалния закон, относно непризнаване на приходи по получени в заем парични суми. От мотивите на съдебния акт е видно, че този въпрос стои за заемите получени през 2005 г., като за някои от тях органите по приходите, за други съда на база на представени допълнителни доказателства, е прието действителност на сключените договори за заем. На практика не са признати само тези по договора за заем с Петко Стоянов Бояджиев, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства, че лицето е притежавало сумите, които е предоставило в заем на жалбоподателката. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,