Определение № 9646 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. Р., чрез адв. Димитрова като процесуален представител, против определение № 13279 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2892/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на И. П. Р. срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-1148/09.02.2026 г. на началника на СГКК – София, за предоставяне на информация и документи, както и за конституиране на заявителя като заинтересована страна по административно производство, свързано с изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по преписка от 04.11.2025 г. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата за недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Обосновава извод, че процесното писмо има уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт. Излага съображения, че в него не се изразява воля за изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатори [ №] и [№], за които жалбоподателят претендира да има учредено право на ползване. Достига до заключение, че с изменението на КККР за ПИ с идентификатори [№], одобрено със заповед № 18-11886/04.11.2025 г. на началника на СГКК, не се засяга правото на ползване на Р., тъй като двата имота са нанесени в КККР съгласно постигнатата между страните спогодба за делба на съсобствен имот. Посочва, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) до доказване на противното данните от кадастъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят. Определението е неправилно. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липсата на индивидуален административен акт, годен да бъде оспорен по съдебен ред. Писмо с изх. № 20-1148/09.02.2026 г. на началника на СГКК – София е издадено във връзка със заявление с рег. № 07-1095/20.01.2026 г., с което частният жалбоподател иска предоставяне на информация за висящи или приключили производства по изменение на КККР за ПИ с идентификатори [№] и [№], снабдяване с копия от документите по съответните преписки, а при наличието на висящи производства - да бъде надлежно конституиран по тях като заинтересована страна. Така формулираното искане е за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗКИР, според който Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва административни услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя електронни документи и извършва изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри. В отговора на началника на СГКК – София се посочва, че заявителят не е заинтересована страна по чл. 51, ал. 5 ЗКИР по отношение на изменението на КККР за ПИ с [идентификатор] и съгласно представените от него документи - протокол от 13.05.2022 г. на Софийски районен съд, вписан в Службата по вписванията - [населено място] и [нотариален акт] [заличен текст], обемът на учреденото му право на ползване съответства изцяло на УПИ ХVІ-371, кв. 18 по регулационен план на м. „Беловодски път - Боянско“, отразен в КККР като ПИ с [идентификатор]. Съгласно нормата на § 8 ПЗР АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Правната същност на оспореното писмо се извлича от неговото съдържание, като в случая излагането на съображения за непредоставяне на поисканата информация и документи на практика представлява отказ на органа да извърши заявената административна услуга. Следователно, по силата на § 8 ПЗР АПК във връзка с чл. 21, ал. 1 АПК и § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията писмото на СГКК – София обективира акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, а не е единствено с уведомителен характер, както неправилно приема съдът. Незаконосъобразен е и изводът относно липсата на правен интерес на жалбоподателя от оспорването. Доколкото оспореното писмо е издадено във връзка с искане на Р. за извършване на административна услуга по ЗКИР, то същият като инициатор на производството има интерес да оспори постановения по него отказ. Въпросът дали частният жалбоподател притежава качеството на заинтересовано лице по § 1, т. 13 ДР ЗКИР и съответно дали административният орган правилно отказва предоставянето на поисканата информация и документи, е въпрос, който следва да бъде обсъден при разглеждане на спора по същество. По претенцията на частния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от крайния резултат по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,