Определение № 4991 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Т., чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу определение №987/11.03.2025 г. по адм. дело № 117/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу заповед № 5/02.01.2025 г. на кмета на община Белене и производството по делото е прекратено. В жалбата са развити доводи за неправилност на атакуваното определение поради противоречието му с материалния закон и административнопроизводствените правила. Направено е искане за отмяната на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба - кмет на община Белене не изразява становище по частната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Д. Т. от гр. Белене, [улица], против Заповед № 5/02.01.2025 г. на кмета на Община Белене, с която на основание чл. 44 ал.2 от ЗМСМА, чл. 14 ал.7 от ЗОС, чл. 105 ал.4 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество по чл. 8 ал.2 от ЗОС и Протокол за проведе на 13.12.2024г. публичен търг с тайно наддаване е наредено отдаване под наем за срок от 5 стопански години на общински земеделски имоти с НТП Лозе, в землището на гр. Белене, община Белене, подробно описани в обява с изх.№ 08-00-483/12.11.2024г. С оспореното определение съдът е приел, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159 т.4 от АПК – липса на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на акта. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, вр.чл. 14 ал.7 от ЗОС, вр. чл. 105 ал.4 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество по чл. 8 ал.2 от ЗОС и протокол от проведен на 13.12.2024г. публичен търг с явно наддаване са отдадени под наем за срок от 5 стопански години/начало 2024-2025 стопанска година, общински земеделски имоти, общо 5,657 дка, с НТП –лозе, в землището на гр. Белене, община Белене, на Производителна кооперация „Утро“ гр.Белене, представлявано от И. К., срещу съответен наем. Прието е, че при липсата на данни жалбоподателят да е участвал в обявения търг за отдаване под наем на посочените имоти, за него не е налице правен интерес от оспорване на административния акт. С него не се засягали пряко негови права или законните интереси. Като наемател/ползвател на конкретния имот по силата на договор за наем, той можел да защити правата си, произтичащи от договора по граждански ред, но не и в административното производство. Качеството му наемател/ползвател на имота не обуславяло наличие на непосредствен интерес от оспорване на заповедта с № 5/02.01.2025 г., тъй като дори да бъде отменена, имотът подлежал на отдаване под наем чрез търг при наличието на влезлия в сила предходен административен акт за обявяването на търга. Частната жалба е подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: В конкретния случай е налице оспорване пред компетентния съд на акт, приключващ проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имоти – общинска собственост. С разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК в сила от 01.01.2019 г., законодателят е предвидил, че волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство, не са индивидуални административни актове, т.е. не подлежат на самостоятелно обжалване. Противно на становището на решаващия съдебен състав, в случая липсва влязъл в сила предходен административен акт, който да е подлежал на самостоятелно оспорване по реда на АПК. При съобразяване с текста на закона, жалбоподателят е обжалвал окончателния административен акт, какъвто е заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг за отдаване под наем на недвижим имот, публична общинска собственост. В депозираната пред Административен съд – Плевен жалба са изложени общи твърдения за неправилно „изначално конструиране“ на друга процедура, по която е участвал Т. и тази, по която и издаден оспорения административен акт, което създавало объркване у участниците поради двойнствен характер. При тези данни, извода на административния съд за недопустимост на жалбата на М. Т., подадена срещу заповед № 5/02.01.2025 г. на кмета на община Белене по смисъла на чл. 159 т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорването е неправилен, поради което атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която този съд е сезиран. В оспореното определение правилно е отбелязано, че съгласно чл. 147 от АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение, т.е. наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. При продължаване на производството, следва да бъде извършена преценка относно наличието и основателността на твърдения на жалбоподателя, че оспореният административен акт неблагоприятно засяга негови права, нарушава или застрашава законен интерес, което от своя страна обуславя правен интерес от защита по реда на АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение