Определение № 5352 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2026 г.

Производството е образувано по два броя жалби: с вх. № 10950/17.04.2026 год. и вх. № 11972/27.04.2026 год. по описа на Върховния административен съд /ВАС/ от С. Е. С. от гр. Варна против мълчалив отказ на управителя на Националния осигурителен институт да се произнесе по негови писмени искания подадени до НОИ на: 05.08.2025 год. (вх. № 1012-40-235#8/06.08.2025 год.), 28.11.2025 год., 29.11.2025 год., 03.12.2025 год. и 28.03.2026 год. (вх. № 1012-40-235#41/30.03.2026 год.) В жалбата с вх. № 10950/17.04.2026 год. се твърди, че със заявления от посочените дати (28.11.2025 год., 29.11.2025 год. и 03.12.2025 год.) е отправил искания до управителя на НОИ за: служебно коригиране на осигурителните му данни; признаване на осигурителен стаж, коригиране на SED P5000, изпратен до компетентната институция на Кралство Норвегия – NAV, извършване на ново изчисление на пенсионните му права съгласно чл. 6 и чл. 52 от Регламент (ЕО) № 883/2004; изпращане на експертно решение на ТЕЛК № 92084/27.08.2024 год. чрез системата EESSI и издаване на административен акт по заявлението му за военна инвалидна пенсия. Твърди, че по посочените искания не е постановен изричен административен акт и е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. С жалбата с вх. № 11972/27.04.2026 год. обжалва мълчалив отказ на управителя на НОИ изразяващ се в липса на произнасяне по негови искания от 05.08.2025 год. (вх. № 1012-40-235#8/06.08.2025 год.) и от 28.03.2026 год. (вх. № 1012-40-235#41/30.03.2026 год.) относно изплащане и служебна корекция на пенсията за инвалидност. Твърди, че към датата на подаване на настоящата жалба не е получил никакъв отговор от управителя на НОИ по нито едно от исканията, срокът за произнасяне бил изтекъл, поради което бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 145 и чл. 149, ал. 2 от АПК. Иска предоставяне на правна помощ. Ответникът управителят на НОИ чрез процесуален представител Б. Б. – Стоименова по жалба с вх. № 10950/17.04.2026 год. по описа на ВАС излага доводи, че по отношение на искането за издаване на административен акт по заявлението за пенсия за военна инвалидност следва да се има предвид, че такъв се явява разпореждане изх. № 2113-50-1414#12/16.04.2025 год., с което е отказано отпускане на този вид пенсия. Приложени са ЕР на ТЕЛК № 90117 издадено на 19.01.2026 год. и разпореждане изх. № 2113-21-362#2/21.03.2026 год. поправено с разпореждане изх. №1012-21-796#1/15.04.2026 год. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: В разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК е предвидено, че на ВАС са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 год. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 год. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Следователно, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Обжалваният мълчалив отказ не представлява такъв акт. Предвид това, спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и същият не е компетентен да се произнесе по оспорването. Съгласно разпоредба на чл. 132, ал. 1 от АПК, спорът за мълчаливия отказ на управителя на Националния осигурителен институт, е родово и местно подсъден на Административен съд Варна доколкото постоянният адрес на жалбоподателя е в гр. Варна (чл. 133, ал. 1 от АПК). По изложените съображения делото образувано във Върховния административен съд по два броя жалби на С. Е. С. против мълчалив отказ на управителя на Националния осигурителен институт да се произнесе по посочените пет броя искания, е подсъдно на Административен съд Варна. Същото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на този съд, който да се произнесе по допустимостта и основателността на предявените жалби. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,