Определение от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отстраняване на фактическа грешка с вх.№ 17549/05.09.2025г. по описа на Върховен административен съд, подадена от Министъра на Енергетиката по повод констатирани от същия фактически несъответствия в постановено по настоящото адм.д. №6870/2025 по описа на Върховния административен съд Определение от 11.07.2025г., с което на основание чл.190, ал.1, вр. чл.166, ал.2 и ал.4 АПК Съдът е спрял изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката. В постъпилата молба от Министъра на Енергетиката същият обяснява, че посоченият в разпоредбата на чл.190, ал.1 и 2 термин е „спиране действието“ на подзаконов нормативен акт, а не терминът използван в диспозитива на цитираното по-горе Определение, което е спряло „изпълнението“ му. На следващо място се отправя искане за фактическа корекция на разпоредителната част на определението, касаеща начинът на обнародване на определението. Върховният административен съд – трето отделение, като прецени данните по делото и доводите в молбата, намира за установено следното: Съдебното производство по адм. дело № 6870/2025 г. по описа на Върховния административен съд – ІІІ отделение, е образувано Образувано е по жалба на Й. Н. Л. с [ЕГН] от гр. София, [адрес], със съдебен адрес гр. София, [адрес], срещу § 2 и § 3 на Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката (Наредбата за допълнение), обн. ДВ, бр.42 от 23.05.2025г. По делото от страна на жалбоподателя е било депозирано искане за спиране действието на оспорената част от посочения подзаконов нормативен акт. По така отправеното искане съдебният състав се е произнесъл Определение от 11.07.2025г., с което на основание чл.190, ал.1, вр. чл.166, ал.2 и ал.4 АПК е спрял „изпълнението“ на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката, с който в приложението към чл.61, ал.1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именован „Зависимостта за сградната инсталация“. Със същото Определение е било отхвърлено искането на Й. Н. Л. с [ЕГН] от гр. София, [адрес] за спиране на изпълнението на § 3 на Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката, с който е определено обратно действие на същия нормативен акт, а именно от 25 февруари 2025г. В разпоредителната част, следваща диспозитива, съдът е указал, че влязлото в сила Определение следва да бъде обнародвано по реда на обнародване на самия нормативен акт, като е уточнил това да бъде извършено в Държавен вестник. Молбата е частично основателна. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страните съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В диспозитивът на постановеното определение е била допусната очевидна фактическа грешка изразила се в спиране на „изпълнението“, вместо на „действието“ на оспорения подзаконов нормативен акт, което следва да бъде поправено. Що се отнася до разпоредителната част, уточнението за обнародване на определението в Държавен вестник не е неточност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закона за нормативните актове, Законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник. Това обосновава неоснователност на искането на министъра в тази му част. Предвид изложеното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК Върховният административен съд – трето отделение,