Определение № 7351 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК.

Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), представлявана от Председателя на Управителния съвет, чрез юриск. Корфонозова, против определение №87/08.01.2024 г., постановено по адм. дело №12200/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 9.11.2023 г. по КАНД №810/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. Административният съд е спрял производството по КАНД №810/2023 г. до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023 г. по КАНД №997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Частният жалбоподател иска отмяна на прекратителното определение като неправилно.

Постъпила е частна жалба и от "Н и Н Транспорт Логистика" АД срещу определение №3664/ 26.03.2024 г. по адм. д.№ 12200/2023 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, с което в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на прекратителното определение и присъждане на разноски. Иска отмяна на определението и връщане на делото на тричленен състав със задължителни указания за присъждане на направените разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК.

1. Частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура" по същество е основателна.

За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба е недопустима, предвид изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр.2 от ГПК, като забраната обхваща хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка, но и случаите, в които спирането е на основание вече отправено преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване.

Определението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е наличието на висящо производство с преюдициално значение в същия или в друг съд. Между двете дела следва да съществува връзка на обусловеност, като преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. След като е налице спиране на съдебното производство до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност, защото всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Съдът дължи отговор дали повдигнатите от друг съд с преюдициалното запитване въпроси са от значение за изхода на спора по спряното дело. Хипотезата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК се отнася само съдебния акт на съда, с който е отправено преюдициалното запитване.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество по частната жалба Агенция „Пътна инфраструктура" против определение от 9.11.2023 г. по КАНД № 810/ 2023 г. по описа на Административен съд –Плевен.

2.Частната жалба на "Н и Н Транспорт Логистика" АД е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението да се остави в сила.

За да отхвърли молбата за допълване на прекратителното определение и да присъди разноски, направени в производството пред тричленен състав, съдът приема, че в производство по спиране на съдебното производство не се присъждат разноски, тъй като по този въпрос ще се произнесе съдът по съществото на спора.

Определението е правилно. Обжалваното определение на Административен съд - Плевен е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГП. С този съдебен акт не се решава спор по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК със съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до всички съдебни актове, с които спорът приключва.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия