Решение № 3829 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Калоян Първанов срещу решение № 21988/26.06.2025 год. постановено по адм. дело № 4917/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 2153-21-95/10.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-21-10058/30.12.2024 год. при спазване на дадените от съда указания. НОИ е осъдено да заплати на М. Е. К. разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон във връзка с разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. Касаторът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има единствено указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да остави в сила решението на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Е. К. чрез адв.А. Тинчев от САК в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба подадена от М. Е. К. срещу определение № 26796/08.08.2025 год. постановено по делото, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на К. за изменение на решението в частта за разноските с искане да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лева. Ответникът по частната жалба директорът на ТП на НОИ София-град излага становище за неоснователност на същата. Намира определения от съда размер на адвокатското възнаграждение за правилен с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение № 2153-21-95/10.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на М. Е. К. срещу разпореждане [номер]/11 от 07.02.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Е. К. по чл. 69б, ал. 1 и чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Със Заявление с заявление вх.№ 2113-21-10058/30.12.2024 год. М. Е. К. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Органът констатира, че осигурителният стаж на лицето е 19 години 07 месеца и 27 дни от първа категория и 08 години 09 месеца и 11 дни от трета категория. Стажът превърнат към трета категория е 41 години 06 месеца 15 дни. Към датата на подаване на заявлението лицето има навършени [възраст]. С оглед на представени нови доказателства към жалбата на лицето се зачита осигурителен стаж от първа категория в размер на 21 години 01 месец и 23 дни, 08 години 05 месеца и 01 ден от трета категория или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 43 години 07 месеца и 29 дни. Съгласно изискването на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. През 2024 год. лицата по чл.69, ал.2 от КСО придобиват право на пенсия при навършена възраст от 54 години и 10 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. В случая К. има необходимия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст, тъй като има навършени [възраст], вместо изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца. По изложените причини лицето няма право на пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО. Органът е приел, че К. не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като по този ред се пенсионират лица, които са работили при условията на първа категория труд, а категориите труд съобразно характерът и условията на полагането му се определят от МС, за което е издадена Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. В чл.1 от НКТП са изброени лицата, чийто стаж е от първа категория, но с оглед именно на условията на труд-лица работещи под земята, под водата, във въздуха и др.Сред изчерпателно изброените правоимащи лица не са включени държавните служители по законите от чл.69, ал.2 от КСО, вкл.държавните служители по ЗМВР. Пенсионният орган е анализирал нормите на чл.69, ал.2 и чл.69б от КСО като е приел, че лицата по чл.69 от КСО не попадат в персоналния обхват на чл.69б, ал.1 от КСО, т.е. неследва да се ползват от условията, при които последните се пенсионират. Единственото изключение е по чл.18, ал.4 от НПОС в случаите, когато лице по чл.69 от КСО няма необходимия стаж, но има навършена необходимата възраст по чл.69 от КСО, както и изискуемия сбор от възрастта и стажа по чл.69б от КСО, същото може да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО. След като М. Е. К. е лице от персоналния обхват на чл.69, ал.2 от КСО, а не от този по чл.69б, ал.1 от КСО, преценката на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се извърши по чл.69, ал.2 от КСО. Лицето има изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена необходимата възраст от 54 години и 02 месеца, поради което правилото на чл.18, ал.4 от НПОС е неприложимо. Въз основа на така установеното пенсионният орган е постановил разпореждане [номер]/11 от 07.02.2025 год., с което на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС като разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-21-95/10.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени със съдебното решение. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че М. Е. К. към момента на подаване на заявлението за пенсиониране има навършена възраст от [възраст], която не отговаря на изискването за възраст по чл.69, ал.2 от КСО, която за 2024 год. е 54 години и 02 месеца. Лицето обаче отговаря на изискването за възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като има навършени [възраст]. Съгласно чл.18б, ал.1, т.9 от НПОС лицата по чл.69б, ал.1 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва от 01.01.2024 год. – 50 години и 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете. Лицето отговаря и на изискването за стаж, тъй като има общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 43 години 05 месеца и 29 дни, от които 21 години 01 месец и 23 дни от първа категория като държавен служител по ЗМВР, който представлява повече от 2/3 от общия стаж. С оглед на така установеното съдът приема, че по отношение на жалбоподателката приложима е нормата на чл. 69б, ал.1 от КСО. Изложени са мотиви, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки за отпускане на пенсия и същите са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат като норми от закон с еднакъв ранг. Развити са съображения, че с нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, не е пречка лицата, изначално отговарящи на условията на чл. 69б ал. 1 от КСО да се пенсионират по този преференциален ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което би влязло в противоречие с разпоредбите на чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО, съгласно които държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. При наличие на една от двете хипотези, предвидени съответно в чл. 69 и в чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която и хипотеза да е упражнено. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е отменено като незаконосъобразно, тъй като в процесния случай не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличието на законоустановените предпоставки за това. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота съображенията изложени от органа в оспореното пред съда Решение № 2153-21-95/10.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69б от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55 възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от КСО определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (30.12.2024 год.) за отпускане на пенсия ответникът М. Е. К. има навършени [възраст]. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответникът попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП /отм., действал до 31.12.1999 г. / и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.) Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР. Основателен е наведеният от касатора довод, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2024 г. - 54 години и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС се установява, че измененията и са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл. 69 и чл. 69б от КСО. При анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони посочени в чл. 69 от КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т. е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстващ за лицата от специалните ведомства като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Лицата имат правата, които законодателството изрично им предоставя. Длъжностните лица в ТП на НОИ не могат да определят свободно, по собствена преценка, актовете и действията си, а са обвързани с предоставените им от закона правомощия, които следва да прилагат стриктно. Това е обосновано от обстоятелството, че правомощията им са свързани с разходване на средства от публичните фондове на ДОО, набирани при спазване на принципа на солидарност на социалния модел в България, поради което и длъжностното лице по пенсионно осигуряване действа при условията на обвързана компетентност. В тази връзка и нормите на КСО, които касаят правото на осигурително плащане, в случая пенсия, следва да се тълкуват и прилагат стриктно. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от М. Е. К. срещу Решение № 2153-21-95/10.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/11 от 07.02.2025 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По частната жалба: Настоящият състав на съда намира, че частната жалба е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В производството пред Административен съд София-град жалбоподателката е представлявана от адв. Тинчев, за което са представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Съгласно договора уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 1 500 лева. В съдебно заседание проведено на 16.06.2025 год. процесуалният представител на ТП на НОИ София-град е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С решение № 21988/26.06.2025 год. първоинстанционният съд е възприел възражението за прекомерност за основателно и е намалил размера на адвокатското възнаграждение на 500 лева, т.е. до предвидения минимум съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа като се е мотивирал с действителната фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и назначаване на експертизи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят и на основание чл. 221, ал.2 от АПК се препраща към тях. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции се явява основателна. Следва да се осъди М. Е. К. да заплати на НОИ разноски за производството пред Административен съд София-град в размер на 51, 13 евро представляващи юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция в размер на 51, 13 евро за юрисконсултско възнаграждение и 102, 25 евро за държавна такса.