Определение № 371 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 96/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 3882 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2659/2023 г. по описа на ВКС постановено в производство по чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за неправилност и необоснованост на определението. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна в производството А. В. Н., действащ чрез особения си представител адв. Е. П. – САК, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: За да постанови определението си и измени определение № 3178/24.10.2023 г. по гр.д. № 2659/2023 г. по описа на ВКС в частта му за разноските съставът на III – г.о. е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в предвидения в ГПК срок и е процесуално допустима, а при произнасянето с определението си за прекратяване на производството не са присъдени разноски на особения представител. Прието е, че когато особен представител е назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК на същия се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, а това възнаграждението е за сметка на ищеца и се внася предварително. С оглед изхода на делото в тежест на ищеца - касатор КПКОНПИ е следвало да бъдат възложени разноските дължими за възнаграждение на особения представител на ответника пред настоящата инстанция и този пропуск на съда да присъди разноски за особения представител на ответника следвало да бъде отстранен по реда на допълването по чл. 248 ГПК. Съставът на III – г.о. е приел за основателно релевираното възражение от представителя на КПКОНПИ за прекомерност на дължимото възнаграждение за особения представител. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл. 47 ал.6 изр. последно ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, а размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Прието е, че производството пред касационната инстанция не е проведено поради оттегляне на касационната жалба и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответника по жалбата работа по делото изразяваща се в изготвянето на отговор по касационна жалба, без да е извършвано процесуално представителство в открито съдебно заседание, възнаграждението на особения представител следва да бъде намалено с ½, т.е следва да е в размер 7548,75 лв., който отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. намира, че обжалваното определението е правилно. Съставът на III – г.о. на ВКС правилно е приел, че при оттеглянето на касационната жалба на ответника по нея респективно особения му представител, когато същия е назначен по реда на чл. 46, ал.7 ГПК има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая особения представител на ответника в производството, назначен по реда на чл. 46, ал.7 ГПК, е депозирал в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, в който е направил и искане за присъждане на разноски. С нарочна молба с вх. № 9622 от 08.08.2023 г. особеният представител е поискал да му бъде определено възнагражданието за процесуалното представителство пред ВКС. Съгласно т. 8 и 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. за страната е възникнало правото на иска допълване на разпореждането, доколкото в него липсва произнасяне по надлежно направеното искане за присъждане на направените разноски. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение също е направено в срок от комисията и е взето предвид от състава на III – г.о. Съобразно материалния интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените дейности – изготвяне на отговор на касационна жалба, без да е осъществено процесуално представителство пред ВКС, е определено възнаграждение в размер на 7548, 75 лв., който размер е под минималния такъв от 15097,50лева определен по чл.7, ал.2, т.5и чл.9, ал.3 от наредбата и не следва да намаляван още веднъж. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения съдът: