Определение № 596 от 04.04.2023 г. на ВКС по д. № 1101/2023 г.

ВКС04.04.2023 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Л. Т. за отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1152/19 г. от 27.02.20 г., постановено по въззивна жалба срешу първоинстанционното решение на Районен съд Варна по гр.д. №5295/17 г. от 19.10.17 г. и недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1615/20 г. от 1.10.20 г.. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1101/23 г. на ВКС, трето г.о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Л. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на РС Варна по гр.д. №5295/2017 г. в частта за упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. Т. / син на молителя и ответницата по молбата Р. Т., род. през 2013 г./ на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК. Посоченото от молителя решение на РС Варна е обжалвано пред ОС Варна, който е постановил свое решение по спора от 27.02.2020 г. по гр.д. №1152/19 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 1.10.20 г. по гр.д. №1615/20 г. на четвърто г.о. На осн. чл.296, т.3 ГПК и съгласно ТР №7/17 г. ОСГТК на отмяна в случая подлежи постановеното по делото влязло в сила въззивно решение, поради което следва да се счита, че молбата е подадена за неговата отмяна. Ответницата по молбата Р. Т. я оспорва като недопустима / просрочена и на двете заявени основания по чл.303, ал.1 ГПК/ и неоснователна. ВКС намира молбата за недопустима – с влязлото в сила въззивно решение на ОС Варна, чиято отмяна се иска, е разрешен спор на страните по чл.59, ал.2 СК. В рамките на това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването на субективно материално гражданско право, а производството има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност на правнорелевантните факти. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда гл. ХХІV. (чл. чл. 303 - 309) от ГПК - постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, преценявани от съда по целесъобразност в рамките на същото по характера си производство. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

6