Решение № 1803 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), чрез пълномощник юрк. Г. Колева, против решение № 22341 от 28.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12857/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно - неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Изложени са съображения, че е налице произнасяне извън петитума на жалбата, поради което решението следва да бъде обезсилено. Наред с това, касаторът сочи, че при осъществявания от страна на АППК следприватизационен контрол е установено наличието на неизпълнени задължения по приватизационния договор, във връзка с които нито е постъпило плащане, нито е направено възражение за настъпила погасителна давност, което прави невъзможно издаването на удостоверение по чл. 78, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). В допълнително представена писмена защита сочи, че при оспорен отказ за издаване на удостоверение, оспорващото дружество „Ескос София“ ООД носи тежестта да установи наличието на условията за издаването му, съгласно чл. 170 АПК, което не е сторено в производството пред първоинстанционния съд. Формулирано е искане за обезсилване, алтернативно - отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - „ЕСКОС СОФИЯ“ ООД /с предишно наименование и правно-организационна форма „ЕСКОС“ АД/, чрез процесуален представител адв. П. Желев, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. След проверка на допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира за установено следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на „Ескос“ АД против решение № 004-К/05.12.24 г. на изпълнителния директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол, с което на основание чл. 22б, ал. 2, т. 9 и чл. 22г, ал. 3 и 6 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) във вр. чл. 78, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е отказано издаването на удостоверение за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на Договор за приватизационна продажба на 80% от капитала на "Ескос дограма" ЕООД (сега „Ескос София“ АД), сключен на 16.09.1994г. С решение № 22341 от 28.06.2025 г. е отменено решението на изпълнителния директор на АППК за отказ за издаване на удостоверение по чл. 78, ал. 2 ЗДС и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на „Ескос“ АД, съгласно задължителните мотиви по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма, но е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като не е установен точния размер на съществуващите задължения по приватизационния договор, както и не е установено точно за кои имоти, собственост на приватизираното дружество и актувани като държавни, се иска издаване на удостоверение по чл. 78, ал. 2 ЗДС. По тези съображения е направен краен извод за процесуална незаконосъобразност на решението. Така постановеното решение е недопустимо. От данните по делото е видно, че „Ескос“ АД е подало молба до изпълнителния директор на АПКК за издаване на удостоверение по чл. 78, ал. 2 ЗДС – за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационен договор, сключен на 16.09.1994г. между Агенцията за приватизация и „Джибу“ ЕООД гр. София, с цел да поиска от областния управител на област София отписването на имоти по АДС № 1414/08.06.1993г. и АДС № 1440/18.01.1994г. от актовите книги за държавна собственост, които имоти са били собственост на "Ескос дограма" ЕООД (сега „Ескос София“ АД) към момента на сключване на договора за приватизационна продажба на 80% от капитала на същото дружество. Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗДС отписването на имоти, придобити по силата на приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за публичните предприятия и контрол осъществява следприватизационен контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне на удостоверение, издадено от Агенцията за публичните предприятия и контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор. С оспорения акт е отказано издаването на удостоверение по чл. 78, ал. 2 ЗДС поради наличие на парични задължения по приватизационния договор за продажба на 80% от капитала на "Ескос дограма" ЕООД (сега „Ескос София“ АД). Визираното удостоверение има нормативно установено съдържание – удостоверява липса на задължения във връзка с приватизационен договор, и се издава с цел отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост. Издаването на документ е типична административна услуга, обхваната от дефиницията по § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията. Вярно е, че съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В случая обаче не е налице отказ за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, напротив – налице е произнасяне по направеното искане, като е отговорено, че не може да се издаде удостоверение със съдържанието по чл. 78, ал. 2 ЗДС, тъй като са установени задължения по приватизационния договор, подробно описани в съпътстващ доклад. Постановеният от органа акт, макар и озаглавен решение, независимо от възприетата формулировка, по същество представлява документ, но с негативно за заявителя съдържание, удостоверяващо наличие на задължения по приватизационен договор. Именно в този аспект са и релевираните от оспорващото дружество доводи пред първоинстанционния съд, отричащи съществуването и размера на установените задължения, с което по същество е оспорено съдържанието на документа. Но документ, който материализира факти с правно значение, не е акт, подлежащ на съдебен контрол. Издаването на документ с различно от исканото и очаквано от заявителя съдържание не съставлява отказ да се издаде документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Такъв акт не подлежи на оспорване пред съд, единствено може да се оспори неговото съдържание и то само по административен ред – арг. от чл. 81, ал. 2 АПК. Постановеното решение, имащо характер на документ, удостоверяващ конкретни факти, не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Липсата на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. Първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка по допустимостта на жалбата, поради което решението му следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна се дължат разноски за внесена държавна такса за касационното производство в размер на 70 лв., при равностойност 36 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на по 200 лева за всяка инстанция, при равностойност 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, или общо разноски в размер на 240 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение