Решение № 7530 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас против Решение № 5199/16.11.2025 г., постановено по адм. дело № 179/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-168/04.02.2025 г. на Директора на РЗОК - Бургас, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Поддържат се оплаквания, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, обуславящи наложената санкция „финансова неустойка“ за установени пропуски при документирането по три случая, установени при извършена проверка на лечебното заведение по изпълнение на ИД № 021372/24.10.2023 г. Претендират се разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение „Бургасмед“ ЕООД, гр. Пещера, в писмен отговор, чрез адв. П. К. Шивачева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-168/04.02.2025 г. на Директора на РЗОК - Бургас, с която на „МБАЛ - Бургасмед“ ЕООД, на основание чл. 74, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО), във вр. с чл. 463, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г. за нарушения на чл. 55, ал. 2. т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 421 във вр. с чл. 425, ал. 1. т. 8, във вр. с чл. 324, т. 2. предл. първо от НРД за МД 2023 - 2025 г., установени в т. 1, т. 2 и т. 3 от същата, е наложена санкция „финансова неустойка" в общ размер на 600 (шестстотин) лева или по 200 лева за всяко от тях. Формираните от АС - Пазарджик изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е установил, че между НЗОК, в качеството й на възложител и МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД в качеството на изпълнител е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, рег. № 021372/24.10.2023 г., действащ за периода на извършване и установяване на твърдените нарушения, както и при издаване на процесната заповед. Със Заповед № РД-25-1582 от 03.10.2024 г., Директорът на РЗОК - Бургас, е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение по изпълнението на договора за оказване на болнична медицинска помощ като е определил и длъжностни лица, които да извършат проверката. За резултатите от нея е съставен Протокол № 1418/15.11.2024 г., съобразно който са установени нарушения, от които релевантни за процесния спор са констатациите по т. 4, свързани с назначената проверка по т. 4 от Заповед № РД-25-1582 от 03.10.2024 г. В т. 4 от Протокол № 1418/15.11.2024 г. е възприето, че по три истории на заболяването (ИЗ) - И3 № 12706, ИЗ № 12495 и ИЗ № 12731, всички от 2024 г., са допуснати идентични нарушения, а именно: констатирани са нарушения при документиране хоспитализацията в първичния медицински документ „История на заболяването“, изразяващи се в това, че Част V „Диагностично-лечебен план“, т. 3 „Диагностичен план“ не е документирана в пълен обем. Посочено е, че не са конкретизирани и отразени извършените диагностични процедури (ЕКГ, ултразвук, изследване на кръв и урина, рентгенография и др.), съгласно изискванията „Указания за попълване на история на заболяването“ от Приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД за МД за 2023 - 2025 г. Срещу така изготвения протокол не са постъпили възражения от лечебното заведение. Административното производство е приключило с издаването на Заповед за налагане на санкции № РД-25-168/04.02.2025 г. на директорa на РЗОК – Бургас – предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. В нея изцяло е възприето установеното при извършената проверка и са наложени санкции за описаните нарушения. Заповедта е издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. като съдържа правни и фактически констатации, касаещи общо три нарушения, за всяко от които е наложена санкция в размер на 200 лева. Санкциите по т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта са наложени във връзка с нарушения на чл. 55, ал. 2. т. 5 от ЗЗО във вр. с чл. 421 във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 324, т. 2. предл. първо от НРД за МД 2023 - 2025 г. В първоинстанционното производство, за изясняване на фактическата обстановка по делото, е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), заключението по която съдът е кредитирал в пълна степен като ясно, мотивирано и компонентно изготвено. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Мотивирал се е, че както НРД за МД 2023 - 2025 г., така и самите указания за попълване на ИЗ, предвиждат вписването на свободен текст за диагностично – лечебния план, от което следва, че описанието може да бъде подробно, пространно или кратко. Позовал се е и на заключението на вещото лице, според което при проверка на предоставените от лечебното заведение пълни истории на заболяване е установено, че извършените диагностични и терапевтични процедури са надлежно документирани и макар в частта диагностичен план, изготвен при приема, да не са отразени всички извършени диагностични процедури (при липса в Приложение № 2 на НРД на изрични указания за текстово съдържание), то същите са изчерпателно документирани в ИЗ и могат да бъдат проверени. По изложените съображения е отменил оспорената Заповед № РД-25-168/04.02.2025 г. на директорa на РЗОК – Бургас изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Въз основа на установеното, съдът е достигнал до верни правни изводи относно основателност на първоинстанционната жалба, които се споделят от касационната инстанция. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК АС - Пазарджик е назначил съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Заключението по СМЕ е изготвено от д-р Д. И. Димитров със специалности „хирургия“ и „правно регулиране в здравеопазването“, магистър по „обществено здраве и здравен мениджмънт“, специализант по „медицина и деонтология“, утвърден за вещо лице в Пловдивския и Пазарджишкия съдебни райони от комисията по чл. 401, ал.1 от Закона за съдебната власт. Изводите на първоинстанционния съд са базирани на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата без оспорване от страните СМЕ. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В този смисъл, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Административната отговорност на лечебното заведение е ангажирана за нарушение на правилата за медицинска документация и документооборота по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във вр. с чл. 421 във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 324, т. 2. предл. първо от НРД за МД 2023 - 2025 г. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО националните рамкови договори съдържат правилата относно документацията и документооборота при предоставянето на медицинска помощ. Нормата на чл. 421 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. гласи, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. Съобразно чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2023 - 2025 г., първичен медицински документ е и „История на заболяването“. Чл. 324, т. 2 от НРД за МД 2023 - 2025 г., предвижда, че документирането в хода на хоспитализацията включва хоспитализацията на пациента, която се документира в ИЗ (съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2) и в част II на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7). От мотивите на приложената Заповед за налагане на санкции № РД-25-168/04.02.2025 г., се установява, че трите санкции са наложени за това, че Част V „Диагностично-лечебен план“, т. 3 „Диагностичен план“ на всяка от посочените три ИЗ не е документирана „в пълен обем“. В контекста на горното, по делото не се установява, а и не се твърди от страна на административния орган, допуснато от ЛЗ нарушение в провеждането на лечението, а единствено непълнота на попълнената в т. 3, от раздел V на бланката за „История на заболяването“ информацията. Соченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице, което при проверка на предоставените от ЛЗ пълни ИЗ установява, че диагностично-лечебният алгоритъм е изпълнен, а извършените диагностични и терапевтични процедури са надлежно документирани. Видно от Приложение № 2 към НРД за МД за 2023 - 2025 г., електронният медицински документ „История на заболяването” представлява съпътстваща лечебно-диагностичният процес документация, изискуема за всеки пациент, постъпил в лечебно заведение за болнична помощ. “История на заболяването” се състои от няколко части, а именно „Паспортна част“; ‚Анамнеза“; „Обективен статус“; „Decursus morbi“ (развитие на болестта) и „Изход от лечението/препоръки“ като след изписване на пациента от лечебното заведение, ИЗ се съхранява в електронен вид и е налична в медицинския софтуер на издалия го изпълнител. В случая, хоспитализацията на пациентите е документирана в „История на заболяването“ и в част II на „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. M3 - НЗОК № 7). Документирането на диагностично - лечебния алгоритъм е извършено в “История на заболяването“ със съответните записи и приложение на протоколи и резултати от проведени изследвания. Част V от същите указания, дава кратко описание на „Диагностично-лечебен план“, за който изрично е посочено: „Вписва се в свободен текст: 1. Вероятна диагноза (добавят се данни от оценъчни скали, ако има такива по съответните медицински стандарти и правила за добра практика); 2. Диференциални диагнози; 3. Диагностичен план; 4. Лечебен план; 5. Име на лекуващия лекар съставил диагностично-лечебния план и подпис; 6. Дата и част на определяне на ДЛП“. Доколкото самите указания за попълване на ИЗ, предвиждат описание в свободен текст на „Диагностичен план“ и предвид факта, че в НРД за МД 2023 - 2025 г. също липсват конкретни указания за съдържанието на попълването, не може да се приеме тезата на административния орган, че информацията не е документирана в пълен обем. Съгласно отговора на вещото лице по втори и трети въпрос от СМЕ, при проверката на пълните истории на заболяване се установява, че извършените диагностични и терапевтични процедури са надлежно документирани. В частта диагностичен план, изготвен при приема на лицата не са отразени всички извършени диагностични процедури (при липса в Приложение № 2 на НРД за МД 2023 - 2025 г. на изрични указания за текстово попълване), но същите са надлежно документирани в ИЗ и могат да бъдат проверени. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд, а именно, че не са налице основания за налагане на санкции за допуснати нарушения при попълването на ИЗ по трите процесни случая, доколкото липсват конкретни изисквания за попълване на тази част от ИЗ, които да не са спазени. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените и сторени от ответника по касационната жалба разноски за възнаграждение за един адвокат, които съгласно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026 г., възлизат на сумата от 400 евро (четиристотин евро). На основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК и § 1, т. 6 ДР на АПК, съдебните разноски следва да бъде възстановени от бюджета на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт – Националната здравноосигурителна каса.