Определение № 6916 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Я. С., чрез адв. Симеонова, против определение № 1614 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 396/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против писмо с рег. № 44-М-142/02.04.2026 г. на кмета на Община Червен бряг и е оставено без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнението. С доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Червен бряг, чрез гл. юрк. Иванова, в писмен отговор по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила обжалваното определение, като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Я. С. срещу писмо с рег. № 44-М-142/02.04.2026 г. на кмета на Община Червен бряг, с което е уведомена да предприеме действия по премахване на опасни сгради, постройки и съоръжения, като строежи създаващи непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите. Изложил е доводи, че писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1- 4 АПК, поради което не подлежи на оспорване по съдебен ред и е налице основанието за недопустимост на жалбата. Недопустимостта на оспорването обуславя и недопустимост на искането за спиране на изпълнението на оспорения акт. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обосновани от съдържанието на акта и съответни на закона са съображенията на административния съд, че оспореното писмо на кмета на Община Червен бряг не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 АПК, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Видно е, че с писмо рег. № 44-М-142/02.04.2026 г., органът съобщава на жалбоподателката като собственик на процесните сгради, за извършена проверка на място от контролните органи и направените констатации, отправя покана до същата да предприеме доброволно действия за премахване на строежите и я уведомява, че при неизпълнение на горните действия, ще започне производството по издаване на заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Правните изводи на съда за недопустимост на жалбата на основанията по чл. 159, т. 1 АПК, са правилни. Противно на твърденията в жалбата, волеизявлението, с което органът е уведомил жалбоподателката за извършената проверка и констатациите от нея и за това какви са дължимите по закон действия на собственичката спрямо строежите, които са застрашени от самосрутване, не създава задължение за премахване на същите, а е условие за провеждането на административното производство. Неоснователно е възражението на М. Я. С., че оспореното писмо по същността си представлява заповед по чл. 195, ал. 4-6 от ЗУТ. Писмото е с белезите на акт по чл. 26, ал. 1 АПК - уведомява собственика за констатациите относно състоянието на сградите и за съответните ѝ задължения, като сочи, че при неизпълнение на задълженията си по закон, ще се проведе административно производство за издаване на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда, че оспореното писмо има само уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обоснован е и изводът, че при недопустимост на оспорването поради липса на годен за обжалване административен акт, недопустимо е и искането за спиране на изпълнението му по реда на чл. 166 АПК, тъй като една от процесуалните предпоставки за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение е наличие на административен акт с допуснато предварително изпълнение, какъвто към момента на постановяване на обжалваното определение не е бил налице. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от ответника е основателна и съдът следва да осъди жалбоподателката да заплати на Община Червен бряг разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 51,13 евро, равняващи се на 100 лв., определени по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,