Определение № 379 от 09.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5706/2014 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от Д. Ф. Х. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д.№165/2014г. на Плевенския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от неговия наследодател Ф. Х. К. срещу [фирма] иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение да неимуществени вреди, произтичащи от разгласяване пред съседи на недължимо задължение за заплащане на електрическа енергия. Молителят счита, че посоченото решение противоречи на друго решение между същите страни, постановено по гр.д.№3711/2013г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 14.06.2014г., с което е бил уважен предявеният от наследодателя му срещу [фирма] иск по чл.59 ЗЗД за връщане на сумата от 384,25лв., представляваща недължимо платена корекция на сметка за доставена електрическа енергия за периода 09.01.11г. – 08.04.11г. Той счита, че неправилно е решението по гр.д.№165/2014г. на Плевенския окръжен съд, чиято отмяна иска. Ответникът в производството [фирма] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Тя изхожда от надлежна страна и е подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, считано от влизане в сила на последното решение. Молбата има необходимото съдържание, внесена е и дължимата държавна такса. Налице са всички предпоставки за разглеждането и в открито съдебно заседание. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,