Определение № 2965 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Булкарто“ ЕООД, чрез адв. Лалова, за изменение на определение №11153/15.11.2023 година по адм.д. № 10689/2023 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лева в цялост. При условията на евентуалност, и като се позовава на Наредба № 1 от 09.07.2024 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави искане за присъждане на 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът, чрез експерт Дудевска, взема писмено становище за неоснователност на искането. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо. По същество искането е неоснователно: С определение №11153/15.11.2023 година съдът се е произнесъл по искането на „Булкарто“ ЕООД за присъждане на разноски. Съдът се е произнесъл с оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, както и при съобразяване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от РУО, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора. Обсъдил е, че полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за изготвяне на отговор към частната жалба от адвокат в размер на 400 лева. Изписаната като заплатена в брой към датата на сключване на договора за правна помощ сума в размер на 9500 лева, съставът на ВАС е приел, да се явява несправедлива и несъответстваща на фактическата и правна сложност на спора пред съответната съдебна инстанция. В частната си жалба, адв. Лалова се позовава на Наредба № 1 от 09.07.2024 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като прави искания за изменение на размера на адвокатското възнаграждение на 9500 или евентуално на 1000 лева. Прилагайки решение на СЕС от 25 януари по дело С-438/22 година, касационният състав приема, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1 от 09.07.2024 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция и не следва да бъде изменян. Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд