Определение № 3193 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Я. П. Х., чрез пълномощник, против определение № 45 от 07.01.2025 г., постановено по адм. д. № 541/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо Изх. № ЗДОИГ-86-5 от 31.10.2024 г. на главния секретар на Министерство на околната среда и водите. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с фактите по делото. Оспорва се извода на съда в определението, че въпроси 3 и 4 от искането за достъп до обществена информация изискват отговори на правни въпроси, които не представляват обществена информация. Поддържа се, че с тези въпроси жалбоподателят е поискал предоставяне на информация дали министъра на околната среда и водите изпълнява правомощията си за събиране на информация за дейности, от които е възможно да настъпи замърсяване на въздуха и упражнява ли контрол за съответствие на тези дейности със съществуващата правна регулация. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне на съда по съществото на правния спор.. Не претендира разноски.

Ответникът – главния секретар на Министерство на околната среда и водите, оспорва частната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Счита, че определението е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Административен съд Сливен е оставил без разглеждане жалба, подадена от Я. П. Х., срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо Изх. № ЗДОИГ-86-5 от 31.10.2024 г. на главния секретар на МОСВ, като процесуално недопустима, поради липсата на годен за оспорване административен акт, приемайки, че се касае за оспорване на акт по чл. 33 от ЗДОИ, с който органът е уведомил подателя на молбата, че не разполага с исканата информация, тъй като такава не е събирана, не е създавана и не е съхранявана по смисъла на ЗДОИ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че с молба от Я. П. Х. до МОСВ, с вх. № ЗДОИГ-86 от 16.09.2024 г., е поискано предоставяне по реда на ЗДОИ на следната информация:

1. Какъв е съставът на изпусканите в атмосфера вещества от комините на производствен обект на „Динас“ АД с ЕИК: 119001918, находящ се в гр. Сливен, кв. Промишлена зона;

2. Какво е количеството на изпусканите в атмосфера вещества от комините на производствен обект на „Динас“ АД с ЕИК: 119001918, находящ се в гр. Сливен, кв. Промишлена зона;

3. Веществата, изпускани в атмосферата от комините на производствен обект на „Динас“ АД с ЕИК: 119001918, находящ се в гр. Сливен, кв. Промишлена зона, могат ли да представляват опасност за здравето и живота на хората и какви са допустимите норми за изпускане в атмосферата на съответните вещества, под чиито прагове не е налице такъв тип опасност;

4. Какъв е правният режим, регулиращ осъществяваната от „Динас“ АД с ЕИК: 119001918, производствена дейност в негов обект, находящ се в гр. Сливен, кв. Индустриална зона, и налице е съответствие между действащите правни норми и конкретния начин на осъществяване дейността от посоченото дружество.

Относно исканата информация по т.1 и т.2 съдът приел, че на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, молбата на Я. Х. е препратена на Директора на РИОСВ – Стара Загора, по които въпроси е предоставена информация от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с Писмо Изх. № РД-16-6268/1/ от 11.11.2024 г.

За информацията, посочена по т.3 и т.4 от молбата, съдът е обосновал, че не касае предоставяне на достъп до обществена информация, която да попада в някоя от хипотезите, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, като поисканата информация не отговаря на легалното определение по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ за обществена информация. Приел, че поставените въпроси налагат извършване на правна квалификация и тълкуване на разпоредби от Закона за чистотата на атмосферния въздух и подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и се иска тази информация да бъде издирена и създадена за целите на предоставянето й на подателя на молбата. В заключение посочил, че се касае за акт по чл.33 от ЗДОИ, който не подлежи на съдебен контрол.

Определението е правилно.

В съответствие с приложимия материален закон са изводите на първоинстанционния съд, че поисканата с молбата информация по т.3 и т.4 от същата, не попада в обхвата на ЗДОИ.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е тази информация, която е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Търсената от Я. Х. информация е извън приложното поле на ЗДОИ.

Въпроса по т.3 от молбата, съдържа два подвъпроса – дали веществата, изпускани в атмосферата от комините на производствен обект на „Динас“ АД могат да представляват опасност за здравето и живота на хората и втория подвъпрос - относно допустимите норми за изпускане в атмосферата на тези вещества.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че поставените въпроси не са обществена информация а изискват предоставяне на информация за приложими правни норми. Това следва и от чл.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух съгласно която норма, министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители), както и допустимите отклонения от тези норми. Следователно отговора на въпроси 3 се съдържа в посочените нормативни актове, както и се извежда от целта на нормативната регулация, свързана и с предотвратяване на потенциални рискове за човешкото здраве.

Поставения въпрос по т.4, при ясния му начин на формулиране, не даващ възможност за противоречиво тълкуване, изиска предоставяне на данни за правния режим на производствената дейност в обект на „Динас“ АД, намиращ се в гр.Сливен и осъществяването на сравнение дали тази дейност се осъществява в съответствие с правните норми. Исканата информация в тази й част, също не попада в определението по чл.2 ал.1 от ЗДОИ.

Поради изложеното обоснован е извода на АС Сливен, че в настоящия случай, за сезирания административен орган не е налице задължение за произнасяне по реда на ЗДОИ, съответно не е налице годен за оспорване административен акт, а образуваното съдебно производство е недопустимо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Като с е произнесъл с определение, с което е оставил без разглеждане молбата на Я. П. Х., първоинстанционния съд постановил акт в съответствие с материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение