Определение № 332 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 625/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4414/21.12.2022 г. по гр.д. № 4825/2022 г., с което Върховен касационен съд, Трето отделение, е оставил без разглеждане молбата на Н. Н. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 88/10.03.2020 г. по гр.д. № 36/2020 г., с което Пазарджишки окръжен съд е потвърдил решение №1588/29.11.2019 г. по гр.д. № 1127/2019 г. на Районен съд – Пазарджик. Определението се обжалва от Н. Н. А. с доводи, че неправилно предходният състав на ВКС е приел да е просрочена. Настоящият състав намира частната жалба в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); от процесуално легитимирана страна (жалбоподателят е подал молбата за отмяна, която предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане); спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, но неоснователна. Съображения: За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, сезираният с нея предходен състав на Върховния касационен съд е изложил две групи мотиви. Първо, приел е, че когато страната се позовава на противоречие на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от Върховния касационен съд по реда на извънредния способ за контрол по глава ХХIV ГПК, с тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България (решение по чл. 149, т. 1 от Конституцията), твърденията са обективно негодни да покрият основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Второ, че не е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав приема, че обжалваното определение съответства на приетото с т. 10 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, а следва да добави, че противоречието между влязлото в сила съдебно решение и решението на КС по чл. 149, ал. 1 КРБ е негодно да осъществи никое основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Следователно определението съответства на цитираното тълкувателно решение, което е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Това е достатъчно за заключението, че настоящият състав е длъжен да потвърди определението, а е ненужно да обсъжда дали молбата за отмяна е и просрочена. Това е така, защото Върховният касационен съд е длъжен да остави без разглеждане и молбата, която не съдържа надлежни твърдения, годни да осъществят някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 или по чл. 304 ГПК, така и просрочената молба. При тези мотиви, съдът