Решение № 1694 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2016 г.

Решение № 1694 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "М. С." против решение № 1600/5.08.2016 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 2 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16002615001166-091-001/15.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД - П. на НАП, потвърден с решение № 927/8.12.2015 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения за допълнително начислен ДДС и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва - ДДС за периода 15.12.2008 г. - 31.12.2009 т и 15.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер - главница 14 564.58 лв. и лихви - 7 403.63 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. - главница 804.64 лв. и лихви - 276.91 лв.; за 2012 г. - 1 057.55 лв. и лихви - 255.51 лв. и за 2013 г. 467.19 лв. и лихви - 65.41 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 174.48 лв. и лихви - 115.86 лв.; за 2009 г. - 395.77 лв. и лихви - 218.06 лв.; за 2012 г. - 288,74 лв. и лихви - 69,76 лв.; за 2013 г. - 396,61 лв. и лихви - 55.53 лв., частта, с която е изменен за допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за 2013 г., както следва: - за 2013 г., осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО 117.48 лв.; лихви върху вноски за ДОО 16.45 лв.; вноски за ЗО от 52.80 лв. и лихви за ЗО 7.39 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- гр. П., чрез представителя си юрисконсулт Бонева, в писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. За да обоснове формирания краен правен извод за релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е приел, че неосчетоводените от РЛ фактури са действително издадени от съконтрахентите му и са отчетени в счетоводните им регистри. Освен това липсата на подпис от името на "получател" в част от процесните фактури не влияе върху крайния резултат по спор, тъй като съгласно разпоредбита на ЗСч. и ЗДДС подписът на получателя не е задължителен реквизит на фактурата. В случая с оглед установените по делото факти правилни са изводите на АС, че са налице основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Приложените към делото доказателства сочат наличие на осчетоводени фактури при доставчиците. Ревизията не е констатирала осчетоводени излишъци или липси на стоки, в това число на стоки по неосчетоводените фактури. Тези установени факти необорени от касатора безспорно доказват, че стоките са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно не са отчетени приходи от тяхната последваща реализация. Обжалваното решение е частично неправилно. В конкретния случай органът по приходите е релевирал основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и следователно в тежест на органите по приходите е било да установят, че за ревизираните периоди ЕТ е укрил приходи и съответно липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Мотивът за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е наличието на фактури, за които се твърди, че не са отразени в счетоводството на ЕТ "М. С.". Издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за ЕТ е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставки - чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В случая органът по приходите, за да приеме за установено това обстоятелство, се е позовал на представени счетоводни регистри, които не отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗСч, фактури, които не са надлежно подписани от получателя, и писмените обяснения. По отношение доставчиците - "В." ЕООД, "В. Т." ООД, "В." ООД, и "Д." ЕООД, "Н. А. К. Б." ЕАД и "Д. К." ЕООД, които твърдят, че са доставили стоки на ЕТ "М. С."., които имат за предмет родово определени вещи, с оглед на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за да се докаже реалност на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице, което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които подлежат на облагане с ДДС. Системното фактуриране към задълженото лице на родово определени вещи, без да са налице доказателства за реалното предаване на собствеността върху вещите съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не води до извод, че са налице укрити доставки, съответно приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Именно получаването на стоките, фактурирани на жалбоподателя, е недоказано в настоящето производство. В частта по ЗДДС е прието, че осъществяваната от лицето дейност представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и то притежава качеството на данъчнозадължено лице. Като такова подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС при достигане на облагаем оборот 50 000.00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Това произтича от разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от жалбоподателя, като в тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, каквито в случая не са събрани. В тежест на органите по приходите е да установи основанието по чл. 122 ДОПК, че стоките по процесиите фактури са закупени от търговеца с оглед дейността му и извършване на облагаеми доставки, както и че стоките са станали предмет на последващи облагаеми доставки, периода, в който е настъпило данъчното събитие за тези облагаеми доставки, в това число и за тяхната основа. След като се запозна с наличните доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице доказателства за последваща реализация на стоките по процесиите фактури. По аргумент от разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС определянето на оборот за регистрация по ЗДДС по аналог е недопустимо. В конкретния случай след, като не е получил стоките по процесните фактури, обследвани в процесните данъчни периоди, не е получил доход от тези стоки, не е формирал облагам оборот 50 000 лв., и за него не е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС към 14.12.2008 г. и 14.01.2012 г. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира жалбата в частта за допълнително определените задължения за ДДС за периода 15.12.2008 г. - 31.12.2009 т и 15.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер - главница 14 564.58 лв. и лихви - 7 403.63 лв. за основателна и като такава следва да бъде уважена, а пъроинстанционното решение отменено. Във връзка с гореизложеното неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че стоки от тези неподписани фактури са били предмет на последваща реализация и на ЕТ от стопанска дейност е определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 174.48 лв. и лихви - 115.86 лв.; за 2009 г. - 395.77 лв. и лихви - 218.06 лв.; за 2012 г. - 288,74 лв. и лихви - 69,76 лв.; за 2013 г. - 396,61 лв. и лихви - 55.53 лв. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено. В частта относно допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за 2013 г., както следва: - за 2013 г., осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО 117.48 лв.; лихви върху вноски за ДОО 16.45 лв.; вноски за ЗО от 52.80 лв. и лихви за ЗО 7.39 лв, решението също следва да бъде отменено. Вноските за ЗЗО са изчислени като са взети предвид доходите от стопанска дейност на ЕТ във връзка с отчетната стойност на недекларираните и продадени стоки. В тази част решението е неправилно и не се следват ЗЗО. Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. - главница 804.64 лв. и лихви - 276.91 лв.; за 2012 г. - 1 057.55 лв. и лихви - 255.51 лв. и за 2013 г. 467.19 лв. и лихви - 65.41 лв решението е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че приемо-предавателните протоколи и приемателните бележки съдържат името на Ставрев, като лице предало тютюна, а сумите за изкупения тютюн са преведени по банков път по сметка, чийто титуляр е М. С.. Или иначе казано, Ставрев е получателят на дохода от продажбата на тютюн реколта 2008 и реколта 2011 г. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че от страна на жалбоподателя са формирани приходи, както от друга стопанска дейност, така и от получени субсидии от ДФ "Земеделие". Предвид изложеното по-горе, след извършени редица процесуални действия от страна на приходната администрация, са определени 40 % разходи за дейността съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Правилно от страна на данъчната администрация с 10 % данък е обложена получената разлика между приходи и разходи, в резултат на което е определено и данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 804.64 лв., за 2012 г. - 1 057.55 лв. и за 2013 г. - 467.19 лв. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на Дирекция "ОДОП"- гр. П. съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 434.90 лв., вместо присъдените 1 335.59 лв. На ЕТ "М. С." съобразно уважената част от жалбата за първоинстанционното производство следва да се доприсъдят още 1618. 90 лв. съобразно представен списък с разноски на стр. 846 от делото. За касационното производство на Дирекция "ОДОП"- гр. П. като ответник по касация на осн. чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения следва да бъдат присъдени разноски в размер на 326.17 лв. На касатора следва да бъдат присъдени за настоящата инстанция разноски в размер на 467.70 лв. По компенсация следва Дирекция "ОДОП"- гр. П. да бъде осъдена да заплати на ЕТ "М. С." разноски в размер на 1760.43 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение