Определение № 5156 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на областния управител на област София, против Определение № 8006/26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12364/2025 г. на Административен съд София-град. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната жалба, С. Н. С., чрез процесуалния й представител адв. Шаркова, изразява становище за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на оспореното с нея определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Н. С. срещу мълчалив отказ на областен управител на област София да предостави административна услуга по заявление с вх. № ОА23-7658/21.10.2025 г. След подаване на жалбата, в хода на съдебното производство, е приложено удостоверение с изх. № ОА23-7658-2/24.11.2025 г. на областния управител на област София, с което всъщност се предоставя исканата административна услуга, поради което за С. е налице отпаднал правен интерес от водене на делото. С Определение № 1691/14.01.2026 г. по адм. дело № 12364/2025 г. на АССГ, съдът на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е уважил изцяло искането за присъждане в полза на жалбоподателката на претендираните разноски в размер на 1 010 лв., равняващи се на 516, 40 евро. С обжалваното определение в производство по чл. 176а АПК съдът е отхвърлил искането на областния управител на област София да бъде изменено Определение № 1691/14.01.2026 г. по адм. дело № 12364/2025 г. по описа на АССГ в частта му за разноските, с която на С. Н. С. са присъдени съдебни разноски в размер на 1010 лв., от които присъдени 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. В молбата на областния управител на област София е направено възражение за недължимост на разноските и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да постанови този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че с поведението си – произнасяне след изтичане на срока по чл.57, ал.2 АПК, областният управител на област София е станал причина за завеждане на делото, както и че присъденият размер на възнаграждението съответства на минималния такъв, предвиден в чл.8, ал.3 Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Върховният административен съд, трето отделение намира обжалваното определение, с което не е уважена молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение № 1691/14.01.2026 г. по адм. дело № 12364/2025 г. в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, за неправилно като постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби – чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г./ Наредба/ Наредбата). Правилно съдът е приел, че има произнасяне по формирания мълчалив отказ в хода на производството по адм.д. №12364/2025г., поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Обстоятелството, мотивирало този резултат, е издаденото след предявяване на жалбата удостоверение, с което е удовлетворено заявеното искане за извършване на административната услуга. Безспорно е, че областният управител на област София / частен жалбоподател в настоящото производство/ е дал повод за завеждане на делото, поради което е налице основание да понесе разноски във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел и административният съд. Неправилно обаче съдът е определил размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар, поради което оплакването на частния жалбоподател в този смисъл е основателно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита вида и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Съдът не е отчел служебно известния на АССГ и на ВАС факт, че оспорващата С. е един от общо 19 жалбоподатели, които са подали идентични молби- заявления за снабдяване с препис от акт за държавна собственост за един и същ имот с идентификатор [номер] по КККР на гр. София. Всички тези лица са се легитимирали пред административния орган с един и същ документ за собственост, в който всички те са вписани като съсобственици и заедно, в едно общо пълномощно, са упълномощили адв. Шаркова да ги представлява. Вместо да обжалва всички откази, отнасящи се до едно и също искане за един и същ недвижим имот в едно съдебно производство, адв.Г.Шаркова е образувала от името на доверителите си 19 отделни съдебни производства само във връзка с този имот, като по всяко едно от тях е заявила адвокатски хонорар от по 1000 лв. за всеки един от упълномощилите я 19 съсобственици на имота. Така, във връзка с отказ за извършване на една и съща услуга, се претендира адвокатски хонорар в общ размер от 19 000 лв., който очевидно в пъти не съответства на сложността на делото и извършените по него от адвоката процесуални действия. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба/ какъвто е конкретният случай/, минималният размер на възнаграждението е 1 000 лв.; то обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо, освен изготвяне на жалба, и участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания пред съд, пледоария по съществото на спора и др. Освен това, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован - изискване, намиращо приложение и при определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същите се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата разпоредба, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 1403/2017 г. Подобни мотиви са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва :" В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Страните по договорите за правна защита и съдействие са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо дали и с колко той надхвърля минималния размер по Наредбата и независимо от това, дали е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на отговорността за разноски тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. В случая не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от упълномощената адв. Шаркова правна помощ и съдействие на С. се изразява в изготвяне на първоинстанционната жалба и един брой молба, в която подробно е обосновано искането за присъждане на разноски. Поради това настоящият съдебен състав счита, че при разгледаните по-горе фактически обстоятелства за завеждане на 19 броя дела със сходен предмет и липсата на фактическа и правна сложност на тези дела, следва да определи ,който размер настоящата инстанция намира за справедлив и обоснован. С оглед гореизложеното частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение, с което е отхвърлено искането за изменение на Определение № 1691/14.01.2026 г. в частта за разноските следва да бъде отменено като неправилно, а, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго, с което да измени Определение № 1691/14.01.2026 г. в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 176 а, ал.3, вр. чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение