Определение № 350 от 29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1557/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. П. срещу определение №475/17.02.2022г. по ч.гр.д. №412/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е оставена без разглеждане частната жалба на И. Д. П. против определение № 275507/08.11.2021г. по гр.д. №14557/2019г. на Софийски градски съд, ГО, I – 15 състав, с което е отменено постановеното по същото дело определение за приемане за съвместно разглеждане на предявените от И. Д. П. срещу Кооперация „Кооперация Кредо“ насрещни искове. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Ответникът Кооперация „Кооперация Кредо“ оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба, Софийски апелативен съд е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно определение, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на подадената от И. Д. П. насрещна искова молба и същата е отделена за самостоятелно разглеждане в отделно исково производство, не прегражда по – нататъшното развитие на делото, доколкото по тази претенция се образува самостоятелно производство и не е предвидена изрично в закона възможност за обжалване на определение от този вид. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. В императивната разпоредба на чл.274, ал.1 от ГПК са предвидени две основни категории определения, подлежащи на обжалване с частна жалба: по т.1 – определения, които преграждат по – нататъшното развитие на делото и по т.2 – определения, за които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Определението, с което първоинстанционният съд не приема насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения и го отделя в друго производство, е необжалваемо, тъй като не прегражда по – нататъшното развитие на делото и не попада в случаите, изрично посочени в закона. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.7, б. „в“ на Тълкувателно решение № 09/12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова молба поради неотстраняване на недостатъците й, определението /разпореждането/ за връщане подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК. Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е отделил насрещния иск в друго производство, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Като се е съобразил с тази задължителна практика на ВКС, Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение