Определение № 4776 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2024 г.
ВАССедмо отделение09.05.2025 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 545 от 21.01.2025 г. по адм. дело № 5382/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 57655 лв. на 91140 лв. с ДДС за касационната инстанция и ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД разноски за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение 45 570 лв. с ДДС, за държавна 1700 лв. и за вещо лице 1500 лв. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Подадено е искане от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, чрез процесуалния му представител, за изменение на решение № 545 от 21.01.2025 г. по адм. дело № 5382/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Счита, че неправилно е прието, че разноски пред първата инстанция не се претендират. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според жалбоподателя от това следва, че искането за присъждане на разноски, както и представяне на списък и доказателства относно извършване се отнасят за всяка съответната инстанция. Сочи, че в случая, разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса в първоинстанционното производство са поискани пред Административен съд Шумен, като пред първата инстанция е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства. Счита, че е допусната неточност при определяне на размера на правния интерес по делото. В конкретния случай, с решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ от 21.06.2023 г. (диспозитива на стр. 1) е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи по сключения договор № ДОП- 16/18.09.2020г. с изпълнител ДЗЗД "Кристална вода" на стойност 20999999, 37 лева без ДДС. Общата стойност на договора, по който е определена корекция е 20999999,37 лева, без ДДС. Признатите от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи са в размер на 88,51 % или сумата от 18 587 099.44 лв. Определената финансова корекция е в размер на 25 % или сумата от 3 178 514.10 лв. (след приспадане на сумата по определена предходна финансова корекция в размер на 10 %), което е и размерът на правния интерес, а не сумата от 2 200 373,21 лв., която съответства на 25 % от сумата вече изплатена на бенефициера към датата на издаване на административния акт, 2 200 373,21 лв. е сумата, която трябва да бъде върната от бенефициера, поради това в административния акт тази сума е посочена като сума за възстановяване от бенефециера, което не е размера на цялата финансова корекция. С оглед на това, счита, че минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 39 650 лв. плюс 32 677,71 лв. (1,5 % от сумата 2 178 514,10 = 32 677, 71), или общо 72 367,71 лв., или с ДДС сумата възлиза на 86 841. 25 лв. Сочи, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 75 950 лева без ДДС или 91 140 лева с ДДС незначително надвишавал минималния размер по наредбата. Ответната страна е представила писмено възражение. Счита за неоснователно твърдението, че правният интерес по делото следва да съставлява цялата стойност, представляваща определената финансова корекция в рамер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по сключения договор № ДОП-16/18.09.2020г. с изпълнител ДЗЗД "Кристална вода" на стойност 20999999,37 лева В решението за определяне на финансова корекция е посочено, че се касае за доналагане на финансова корекция в размер до 25 %. С решение от 05.11.2020 г. на РУО на ОПОС на бенефициента е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по сключения договор № ДОП-16/18.09.2020г. с изпълнител ДЗЗД "Кристална вода" на стойност 20999999,37 лева. Този административен акт е бил предмет на съдебно оспорване като с окончателно влязло в сила решение № 8445 от 12.07.2021 г. по адм.д. № 3687/2021 г. по описа на Върховния административен съд е влязъл в сила. Счита, че неоснователно се твърди, че материалния интерес по настоящото дело обхваща стойността на предходно определената финансова корекция в размер на 10 %, понастоящем разглежданата доналожена финансова корекция представлява разликата от вече наложената 10 % до достигане размер на 25 %. Искането е процесуално допустимо, подадено в предвидения от закона срок. Разгледано по същество е частично основателно. С решение № 545 от 21.01.2025 г. по адм. дело № 5382/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, е отменено решение № 258 от 21.02.2024 г. постановено по адм.д. № 183/2023 г. по описа на Административен съд Шумен и вместо него е отменено решение от 21.06.2023г. за определяне на финансова корекция, издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020г.", с което на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД на основание т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по сключения договор № ДОП-16/18.09.2020г. с изпълнител ДЗЗД "Кристална вода" на стойност 20999999,37 лева без ДДС, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ и е осъдено Министерството на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД разноски по делото 57655 лв. за адвокатско възнаграждение без ДДС и за внесена държавна такса в размер на 1700 лв. В мотивите е изложено, че касационният жалбоподател претендира разноски по представен списък за адвокатско възнаграждение 75950 лв. без ДДС, с ДДС - 91140 лв. по фактура 231/11.03.2024 г. и държавна такса в размер на 1700 лв. Прието е, че възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е до минималния размер на предвиденото адвокатско възнаграждение в наредбата и е основателно, с оглед извършените процесуални действия в настоящото производство. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2,т. 7 от Наредба № 1/2004 г. е 57655 лв., /при интерес 2200373,21 лв. посочен в административния акт възнаграждението е 39650 + 18005,59 / 1,5 % за горницата над 1 000 000/, каквато сума на адвокатско възнаграждение без ДДС следва да се присъди на касационния жалбоподател, както и 1700лв. за внесената държавна такса за касационното производство. Относно твърдението за неправилно определен правен интерес по делото, действително 2 200 373,21 лв. е сумата, която трябва да бъде върната от бенефициера, в административния акт тази сума е посочена като сума за възстановяване от бенефециера. Определената финансова корекция е в размер на 25 %, като след приспадане на сумата по определена предходна финансова корекция в размер на 10 %, разликата от 15 % представлява сумата от 3 178 514.10 лв., който е размерът на правния интерес. С оглед на това минималният размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 75 950 лева без ДДС, 91140 лв. - с ДДС, на която сума следва да се увеличи. Възражението на административния орган за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е, че не следва да се присъждат разноски над минималния размер определен в наредбата /стр.35 от делото/, т.е. до този минимален размер, поради което в случая не може да се присъдят разноски под този размер за касационното производство. Пред първата инстанция са претендирани разноски и е представен списък за разноски за адвокатско възнаграждение 75950 лв.без ДДС, с ДДС - 91140 лв. по фактура № 222/23.01.2024 г. за която е представено платежно нареждане, държавна такса в размер на 1700 лв. и депозит за вещо лице 1500 лв. В съдебно заседание на 23.01.2024 г. процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като е посочил, че процесуалният представител на оспорващия не е участвал в разпита на вещото лице, не е събирал доказателствен материал, поради което следва значително да се намали размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Димитрова не е проявила процесуална активност пред първата инстанция, не се е явила в съдебно заседание в първоинстанционното съдебно производство, не е участвала в разпита на поисканото и назначено вещо лице по делото, въпроси към вещото лице са задавани от съда. В първото съдебно заседание жалбоподателят се е представлявал от юрисконсулт. Адв. Димитрова не е изготвила жалбата пред първоинстанционния съд, представила е само писмена защита. В първоинстанционното производство възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение не е ограничено до предвидения минимален размер в Наредба № 1/2004 г., поради което следва да се определи под този размер - половината от договореното адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса 1700 лв., за вещо лице 1500 лв. и за адвокатско възнаграждение половината от договореното адвокатско възнаграждение - 37 975 лв., без ДДС, 45 570 лв. с ДДС Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 7, ал. 2, т. 7
- чл. 144 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, ал. 1