Решение № 2836 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2017 г.

Решение № 2836 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1798 от 19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 95 от 2015 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 031203061/04.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 14 от 08.03.2013 година на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП/- Варна/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са съобразени представените в хода на ревизионното производство доказателсва, както и, че безрезервно са възприети констатациите на органите по приходите, обективирани в РД. В подкрепа на тезите си излага доводи в жалбата и претендира отмяна атакуваното съдебно решение и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното решение е постановено в изпълнение на Решение № 14178 от 21.12.2016 година по адм. д. 12737/2015 година по описа на ВАС, с което частично е отменено Решение № 1664 от 20.07.2015 година по адм. д. 95/2015 година по описа на АС- Варна и делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от същия състав. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността и обосноваността на РА № 031203061/04.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 14 от 08.03.2013 година на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП/- Варна / относно установените задължения на [фирма] за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. и по ЗДДС за д. п. м. 05. 2010 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 08 и м. 12. 2011 г., м. 01 и м. 02. 2012 г. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Този извод е формиран и въз основа на кредитираното заключение по проведената в изпълнение на указанията на ВАС ССчЕ, съобразно което счетоводните записвания при доставчиците по неотчетените фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] позволяват проследяване на движението на стоковите потоци, съответно съдържат данни за заприхождаване и изписване на стоките от складовете им. Решаващият състав е взел предвид още, че част от издадените фактури носят подпис на представител на ревизирания, което напред със съставените пътни листи, платежни документи и писмени обяснения относно механизма на извършване на доставките е мотивирало заключението, че същите са действително извършени. Съдът е отчел, че видът на стоките - месни продукти, вина и алкохолни напитки са свързани с осъществяваната от ревизирания ресторантьорска дейност, с оглед на което е приел, че обосновано органите по приходите са формирали извода, че след като стоките не са налични в края на съответния период, то те са били предмет на последващи продажби при възприетия размер на търговска надценка. Именно за тези последващи продажби решаващият състав е счел, че ревизираният е следвало да издаде фактури, по които да начисли ДДС върху конкретно посочените в РД данъчни основи, формиращи за д. период м. 05. 2010 г. ДДС в общ размер от 2057.22 лв. Относно данъчни периоди м. 01., м. 02., м. 03, м. 12. 2011 г. и м. 01. 2012 първоинстанционният съд е приел, че от представените банкови извлечения, справки за регистрирани обороти по ЕКАФП, електронните контролни ленти и счетоводни записвания се установява, че в оборотите не са отразени продажбите чрез ПОС терминал, в резултат на което не е деклариран дължим ДДС в размер съответно на 968, 32 лв., 587. 71 лв., 426. 77 лв., 158. 64 лв. и 449. 92 лв. Поради това е преценил, че законосъобразно с РА са установени допълнително дължими задължения за ДДС в горепосочените размери за съответните данъчни периоди. Решаващият състав е достигнал до същия краен извод относно допълнително установения ДДС за данъчни периоди м. 08. 2011 г. и м. 02. 2012 г., след като е констатирал, че издадените от [фирма] и [фирма] фактури са включени два пъти в дневниците му за покупки. Относно установените с РА задължения за корпоративен данък за 2010 и 2011 г., съдът е приел, че законосъобразно са преобразувани финансовите резултати на дружеството в посока увеличение с приходите по неотчетените продажби и намаление със стойността на съответстващите им разходи, в резултат на което точно са определени размерите на допълнително дължимия корпоративен данък. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, но частично недопустимо. Независимо, че в мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че Решение № 1664 от 20.07.2015 година по адм. д. № 95/2015 година по описа на АС- Варна е отменено от ВАС само в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. и по ЗДДС за д. п. м. 05. 2010 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 08 и м. 12. 2011 г., м. 01 и м. 02. 2012 г., с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу целия РА. По отношение на установените с него задължения по ЗКПО за 2009 г. и по ЗДДС за д. периоди м. 12. 2009 г., м. 06, м. 08 и м. 11. 2010 г. с Решение № 14178/21.12.2016 г. на ВАС по адм. дело № 12737/2015 г. е оставено в сила решение № 1664/20.07.2015 г. по адм. дело № 95/2015 г. С настъпването на неговия стабилитет, спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което повторното му преразглеждане е недопустимо. Като не е съобразил това, решаващият състав е постановил недопустимо в тази му част решение, което следва да бъде обезсилено и делото прекратено. В останалата му част решението е допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните в хода на ревизионното производство доказателства и безкритично е възприел констатациите на органите по приходите. При наличието на издадени от посочените доставчици фактури, подписани от ревизирания, но неосчетоводени от него, обосновано решаващият състав е приел, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се подкрепя от събраните доказателства. Този извод размества доказателствената тежест между страните, тъй като обуславя приложението на съдържащата се в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Те са оборими при доказване на противното, но тъй ревизираният не е сторил това, то правилно е прието, че закупените стоки, който не са налични към края на съответния период, са били предмет на последващи продажби, за които е следвало да бъде начислен ДДС в конкретно уточнените размери. Аналогично, след като ревизираното дружество не е отчело продажбите, за които е платено чрез ПОС- терминал, нито е включило дължимия за тях ДДС в СД и ДП за съответните данъчни периоди, законосъобразно с РА този ДДС е установен като допълнително дължим. При отразяването на една и съща фактура в ДП за два последователни данъчни периода, правилно ревизиращите са отказали признаването на правото на приспадане на данъчен кредит за втория, последващ данъчен период. Поради това, като е достигнал до извода, че относно установените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Същият краен извод следва и спрямо РА в частта относно установените задължения по ЗКПО за 2010 и 2011 г. При неотчетени приходи от продажби на стоки в установените размери и на разходите за тяхното закупуване законосъобразно органите по приходите са преобразували финансовите резултати на дружеството в посока увеличение и намаление, в резултат на което точно са определили подлежащата на облагане данъчна основа, размерът на дължимия корпоративен данък, внесеният и допълнително дължимият. Като е приел, че и в тази му част РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 890. 25 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение