Определение № 2486 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Б., чрез адв. Б., против решение № 316 от 04.12.2025г., постановено по гр. д. № 557/2025г. на Окръжен съд- Перник, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Е. С. Б. против решение № 260000 от 13.06.2025г. по гр. д. № 738/2020г. на Районен съд – Радомир, в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 3 ГПК съдът е изменил решение № 260021/20.04.2022 г. по гр. д. № 738/2020 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. С подадения отговор ответникът В. С. Б., чрез адв. С. Й., изразява становище за недопустимост на частната жалба, а по същество за нейната неоснователност. По допустимостта на частната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. С решение № 260021/20.04.2022 г. от 20.04.2022г. районният съд е допуснал извършването на съдебна делба, като на основание чл. 344, ал.2 ГПК Е. Б. е осъден да заплаща на В. Б. обезщетение за ползването на делбените имоти до окончателното извършване на делбата. С решение № 260000 от 13.06.2025г., постановено във фазата по извършване на делбата, районният съд на основание чл. 344, ал. 3 ГПК е изменил решение № 260021/20.04.2022 г. в частта му, с която са били определени привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК. Решение № 260000 от 13.06.2025г. е обжалвано от Е. Б.. С решение № 316/11.12.2025г. по гр. д. № 557/2025г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е оставил без уважение частната жалба срещу частта на решението на районния съд, с която на основание чл. 344, ал. 3 ГПК е изменено решение № 260021/20.04.2022г. При така установеното, настоящият състав намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определението по чл.344, ал.2 ГПК, респ. това по чл. 344, ал. 3 ГПК, с което се изменят постановените по реда на чл.344, ал.2 ГПК привременни мерки, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, уреждаща обжалваемостта на въззивните определения. Същото не е преграждащо. Няма самостоятелен характер и при промяна на обстоятелствата, постановилият го съд може да го измени. С него не се разрешава по същество материалноправният спор между страните, а целта му е да се разреши въпросът за ползването на делбения имот до приключване на делбеното производство, т.е. има ограничено във времето действие - до приключване на делбата. Следователно така постановеното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което привременните мерки по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) (разпоредба, аналогична на чл.344, ал.2 ГПК) подлежат на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивната инстанция процесуалният ред за защита се изчерпва. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, каквато хипотеза в случая не е налице. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС - определение № 1787 от 3.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2170/2025 г., I г. о.определение № 50221 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2022 г., II г. о.определение № 74/9.02.2015 г. по гр. д. № 6486/2014 г. на ВКС, I г. о.; определение № 36/28.01.2014 г. по гр. д. № 6738/2013 г. на ВКС, I г. о.; определение № 1907 от 29.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2582/2023 г., II г. о. и др. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение