Решение № 8418 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 518/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 8400 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 602/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС- Хасково). С посоченото решение, по жалба на Р. С. С. от гр. Ивайловград, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-260-6500/570#20/25.02.2025г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която не са оторизирани суми за парцели 18054-1-6-1, 18054-2-1-1, 18054-1-3-1, 18054-1-4-1, заявени по СЗ-МЗДП, формиращи част от недопустимата площ в размер на 3.37 хектара и изпратил преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Р. С. С., с УИН: 26/180521/11002 за кампания 2021г., в отменената част на уведомителното писмо, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в решението. Решението на АС Хасково се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу административния акт като неоснователна, по подробни съображения, развити в касационната жалба. Поддържа се, че съдът е изградил изводите си върху експертно заключение, което е с вътрешни противоречия и необективно, тъй като според касатора противоречи на видимото състояние на парцелите от снимковия материал. Твърди, че извършената късна проверка на място на парцелите не компрометира резултатите от нея, тъй като те са налице, независимо кога е извършена проверката. Претендират се разноски за две инстанции. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – Р. С. С., в писмен отговор, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че не е доказано основанието за недопустимост на заявените за подпомагане площи, не е спазена Инструкция за извършване на проверки на място по схеми и мерки за директни плащания, проверката на място е извършена в период от време, значително след приключване на стопанската година, изготвения от проверката снимков материал също е заснет в нарушение на изискванията на Инструкцията – обстоятелства, които са довели до необективност на преценката на административния орган. По тези и други съображения, подробно развити в отговора и в молба, съдържаща позицията по хода на делото и по същество, се изразява становище за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за които представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. С. С. срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-260-6500/570#20/25.02.2025г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по подаденото заявление за подпомагане й е отказано подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – СЗ-МЗДП за заявените култури по схемата (пъпеши) и съобразно уточнението на жалбата в открито съдебно заседание на 16.05.2025г. – относно заявените парцели 18054-1-6-1, 18054-2-1-1, 18054-1-3-1, 18054-1-4-1. За да постанови решението си АС - Хасково е приел, че обжалваното в производството уведомително писмо е трето по ред, издадено по заявлението за подпомагане на земеделския производител за кампания 2021г., след отмяна на Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г. с влязлото в сила решение по адм. д. №150/2023г. на АС Хасково и след отмяна и на последващо издаденото Уведомително писмо с изх.№ 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023г. с влязлото в сила решение по адм. д. №3/2024г. на същия съд. Основание за отмяна на първото УП е констатацията на съда за допуснато от органа неспазване на изискванията за форма на акта – липса на мотиви. С влязлото в сила решение по адм. д. №3/2024г. за отмяна на издаденото второ по ред УП за кампания 2021г. административният съд е приел, че същото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното пред АС Хасково УП, за да откаже подпомагане за заявените за подпомагане площи по СЗ-МЗДП за кампания 2021г., административният орган е приел, че същите са недопустими за подпомагане. Решаващият съд е констатирал, че съобразно данните в колона 11 от таблица 4 в УП като причина за недопустимост е посочено „недопустима площ, съставляваща разликата между декларираната и измерената площ при извършена проверка от Технически инспекторат към Разплащателна агенция чрез дистанционен контрол по заявка с № 437304 на 04.11.2021 г. и бърза проверка на място по заявка с № 455002, извършена в периода 01-04.12.2021 г. при което се прилага разпоредбата на чл. 74 от Регламент 1306/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, предвиждащ, че в съответствие с член 59, чрез разплащателните агенции или упълномощените да действат от тяхно име органи държавите членки извършват административни проверки на заявлението за помощ, за да проверят дали то отговаря на условията за предоставяне на помощ, които се допълват от проверки на място. За недопустимите площи в БЗС с номера: 18054-1-6-1,18054-2-1-1, 18054-1-3-1 и 18054-1-4-1, вследствие на констатациите от проверка на място е приложен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. За площите, заявени с едногодишни култури, които са приети за недопустими, съдът констатирал, че е приложен чл.10, ал.2, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, според който временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност. Решаващият съд допуснал изслушването на съдебно агротехническа експертиза, събрал писмени и гласни доказателства. Въз основа на тази доказателствена съвкупност от правна страна съдът приел, че УП е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си, както и фактически и правни основания за издаване. УП съдържа мотиви, обосноваващи извода на ДФЗ за оторозиране на 0 лева по СЗ-МЗДП, с обяснения под таблиците за съдържанието на всяка от колоните им, което представяне на фактическите и правни основания за издаване на акта по този начин е съответно на закона, но административният акт в оспорената му част е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. За да обоснове този си извод решаващият съд се е позовал на проверката на място, извършена в периода 01-04.12.2021 г., който период от време е значително по-късно от времето на събиране на реколтата от пъпеши. Поради това приел, че приложения към доклада снимков материал не може да се счита за относим факт към периода на засаждане, отглеждане и събиране на реколтата от пъпеши – от месец май до септември/октомври. Първоинстанционният съд обосновал, че УП е постановено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подкрепа на този извод са развити съображения, че в административното производство не са събрани доказателства за състоянието на парцелите, засяти с пъпеши, тъй като изготвения снимков материал не само не е от проверка на място, осъществена преди или (най-късно) веднага след прибиране на реколтата, за да бъдат ефективни констатациите й, но и не е спазено изискването на Инструкцията за прецизност при изготвяне на снимковия материал по раздел Б – „Събиране на доказателствен материал в подкрепа на направените констатации за допустимост“, а именно: заснемането да се направи в двата му диагонални срещуположни и най-отдалечени края, както и в средата (ако вида на културата позволява), с пусната функция за геопозициониране, дата и час на заснемане, и че снимките е подходящо да са поне две от всяка точка на обследване и в противоположни посоки. Поради това, за съда е останало неясно от коя част от парцелите са приложените към доклада за проверка на място снимки, дали са обхванати всички негови части по начина, описан в Инструкцията, като не е ясно и къде е бил позициониран в съответния имот извършвалият заснеманията служител на ДФ „Земеделие“. Това неспазване на разпоредбите на Инструкцията за извършване на проверки на място и изготвяне на снимков материал обосновава недоказаност на фактическите основания за издаване на оспорения акт, довело до неправилно приложение на материалния закон. Кредитирайки заключението на агротехническата експертиза решаващият съд е приел за установено и че проверените парцели са били отъпквани от животни със съответните следи от тях, доколкото след прибиране на реколтата и премахването на електропастирите същите свободно навлизали за паша в освободените терени, а растителните остатъци от пъпешите били подходящи за изхранване на добитък. Експертизата установила и правилно извършване на мероприятията по растителна защита, както и на технологията за отглеждане на пъпеши, с позоваване на дневника за проведени химични обработки и употребени торове. Относно виждащият се на снимките тревостой вещото лице дава заключение, че не е невъзможно образуването му, при период от време от 76 дни от прибиране на реколтата до извършването на проверката на място в периода 01-04-12.2021г., като този тревостой е по-малък от тревостоя на необработваемите площи в съседство. Първоинстанционният съд кредитирал и неоспорените писмени доказателства за наличие на реализирана продукция от пъпеши. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба, против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, изключително задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ – РА по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ – РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. В случая съдът правилно е ценил заключението на допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, установяващо, както неспазване на Инструкцията за извършване на проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022 година относно момента на извършване на проверката на площите, така и че не е невъзможно наличието на заснения на снимките тревостой, както и липсата на растителни остатъци от отглежданата на площите култура към месец декември 2021г., обяснимо с опасването им от пашуващи животни. Възражението на касатора, че съдебното решение е необосновано, е неоснователно. Първоинстанционният съд е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното с тях. Констатациите в изготвения доклад за проверка на площи относно състоянието на проверените парцели са неотносими към преценката за допустимостта на подпомагането, с оглед времето на извършването на проверката на място, неспазването на изискванията на приложимата инструкция за извършването на проверка на място и за заснемането на състоянието на парцелите и оборени успешно с представени по делото доказателства, установяващи причините за състоянието на парцелите в този момент, както и реализиран добив от същите. Съответни на писмените и гласни доказателства и на заключението на допусната експертиза са изводите на АС Хасково, че данните от проверката на място, извършена след приключване на стопанската година, не могат да бъдат отнесени директно към заявлението на земеделския производител Р. С. по отношение на процесните БЗС. Предвид изложеното, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски се явява неоснователна. Основателна е претенцията за разноски на ответника по касация за разноските в настоящето производство, които следва да му бъдат присъдени в претендирания и доказан размер от 766,91 евро. Възражението за прекомерност на разноските, направено от касатора, с оглед размера на адвокатското възнаграждение и липса на изложени мотиви за прекомерността му, е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,