Определение № 4162 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 2911/12.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1763/2024 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателката молба с вх. № 260297/19.04.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г. по гр. № 8183/2017 г. на Плевенския районен съд (ПлРС), и е прекратено производството по делото пред ВКС. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение била обоснована и в нея били изложени твърдения, отговарящи на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, а съставът на ВКС неправилно приел обратното. Насрещната страна УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД не е подала отговор на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В молбата си с вх. № 260297/19.04.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г. на ПлРС, жалбоподателката се е позовала на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е изложила твърдения, че насрещната страна представила по делото неистински документи, съдържащи невярна и неточна информация, като въз основа на тях било изготвено заключението на вещото лице и на тези документи било основано и самото съдебно решение. В молбата са изложени и подробни оплаквания и съображения за неправилност на решението на ПлРС, поради неточно тълкуване и прилагане на закона и поради необсъждане на събрани доказателства по делото. Съгласно задължителните за съдилищата (включително за ВКС) указания, дадени с т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение, също със задължителен характер, е разяснено, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност и допустимост, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Разяснено е още, че задължението за представяне на писмени доказателства също е условие за редовност и допустимост на молбата, когато отмяната се основава на твърдения за установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. В мотивите към т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че общото във всички хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление, както и че в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ – т. нар. „материална подправка” на документ, както и за лъжливо документиране – т.е. за „интелектуална подправка”, която е вторият вид престъпно съставяне на документ, като това са престъпления по чл. 308, чл. 309, чл. 311, чл. 312, чл. 313 и чл. 314 от НК. Разяснено е още, че процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. – със споразумение по НПК, или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Следователно, установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. В настоящия случай както в молбата си с вх. № 260297/19.04.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г. на ПлРС, така и в частната си жалба жалбоподателката нито твърди да са постановени, нито представя влезли в сила присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, с които да е установена неистинност на сочените от нея документи, за които поддържа, че на тях било основано заключението на вещото лице и самото съдебно решение на ПлРС. Следователно, молбата `и не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на соченото от нея основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, нито пък са посочени надлежни доказателства в тази насока, поради което молбата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение на ВКС – съгласно цитираната по-горе т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. По изложените по-горе съображения, обжалваното определение е и правилно, поради което то следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение