Определение № 10156 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2024 г.
ВАСОсмо отделение30.09.2024 г.докладчик Ива Кечева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3686 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7705/2022 г. по описа на Административен съд София – град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „А. АКЗ“ ЕООД, чрез адв. Терзиева, срещу Определение № 3686 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7705/2022 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлено искането на дружеството за отмяна на наложената му глоба, в размер на 150 лв., за неизпълнение на съдебно разпореждане. Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че е налице хипотезата на чл. 89 ГПК за неизпълнение на разпореждане на съда, тъй като при проведеното на 01.02.2024 г. съдебно заседание, е определил 10-дневен срок за предоставяне единствено на документите, въз основа на които е изготвена назначената съдебна експертиза. Възразява се срещу приетото от АССГ, в обжалваното определение, че жалбоподателят за пореден път не е изпълнил съдебно разпореждане за представяне на необходимите за изготвяне на експертизата документи, като се сочи, че такова изрично разпореждане не е налице, нито в съдебно заседание, проведено на 01.02.2024 г., нито преди или след него. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „А. АКЗ“ ЕООД, чрез адв. Терзиева, за отмяна на наложената му с протоколно определение от 28.03.2024 г., на основание чл. 89, т. 2 ГПК, глоба в размер на 150 лв. за неизпълнение на съдебно разпореждане, постановено в съдебно заседание на 01.02.2024 г. Съдът е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си, разпоредено му в съдебно заседание на 01.02.2024 г. да представи в 10- дневен срок писмени доказателства, изискани от вещото лице, за да отговори на въпрос № 3 от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че представените с молба от 09.02.2024 г. писмени доказателства, по които е работило вещото лице, не касаят отговора на въпрос № 3 от експертизата, поради което с молба от 21.03.2024 г. експертът е посочил, че е в невъзможност да допълни експертизата. Молбите на вещото лице и на жалбоподателя са докладвани в съдебно заседание на 28.03.2024 г. и съобразявайки ги, съдът е установил ,че жалбоподателят за пореден път не е изпълнил съдебното разпореждане за представяне на необходимите за изготвяне на експертизата документи. Едва с молба от 02.04.2024 г. дружеството, чрез процесуалния си представител, е заявило, че не може да представи други документи, освен вече представените с молба от 09.02.2024 г. Формиран е извод, че злоупотребявайки с процесуалните си права жалбоподателят е шиканирал процеса като е поискал предоставяне на възможност да представи доказателства, за които е знаел, че не е възможно да предостави. Процесуалното поведение на страната и на процесуалния й представител е станало причина за многократно отлагане на делото. Определението е правилно. Установява се, че по молба от 26.05.2023 г. на жалбоподателя (в първоинстанционното производство), с протоколно определение от 01.06.2023 г., постановено по делото, е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в молбата. С молба от 03.10.2023 г. от назначеното по допуснатата експертиза вещо лице е заявено, че очаква получаване на допълнителни документи, необходими, за да бъде даден отговор на поставените задачи, поради което е поискан и допълнителен срок за изготвяне на заключение. Допуснатата експертиза е представена по делото на 27.11.2023 г. С молба от 31.01.2024 г. (повече от две месеца след представяне на експертизата по делото) жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, е поискал да му бъде предоставена възможност в срок до следващо съдебно заседание да представи доказателствата, въз основа на които е изготвена експертизата. На следващо място, е поискано вещото лице да отговори и на поставения му въпрос № 3, след като му бъдат предоставени необходимите за това доказателства от жалбоподателя. С протоколно определение от 01.02.2024 г. АССГ е предоставил възможност на жалбоподателя в 10-дневен срок от същата дата да представи документите, въз основа на които е изготвена експертизата, както и документите необходими за отговор № 3. С молба от 09.02.2024 г. от „А. АКЗ“ ЕООД са представени заверени копия от документи, използвани от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза. Необходимите документи за отговор на въпрос № 3, поставен на експертизата не са представени. Това се установява и от молба от 21.03.2024 г. от назначеното вещо лице. Неизпълнението на разпореждането от 01.02.2024 г. е мотивирало съда да наложи глоба на основание 89, т. 2 ГПК на дружеството – жалбоподател, в размер на 150 лв., с протоколно определение от 28.03.2024 г. Гореизложеното обуславя извод, че са налице предпоставките за налагане на глоба на основание чл. 89, т. 2 ГПК поради неизпълнение на разпореждането на съда от 01.02.2024 г. в определения 10-дневен срок, а и впоследствие, в разумен срок. Видно е, че поведението на страната е станало причина за отлагане на делото, с което е бил затруднен хода на производството. Размерът на глобата е определен съобразно чл. 91, ал. 2 ГПК. Поради горното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,