Определение № 5663 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1760/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „К енд Б Груп“ ООД – в несъстоятелност, чрез упълномощен адв. М. М. от АК – Б., против определение № 1250/18.03.2024 г. по гр.д. № 1497/2023 г. на ВКС, II – г.о., с искане за неговата отмяна и продължаване съдопроизводствените действия по делото с разглеждане на подадената от жалбоподателя касационна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.620, ал.5 ТЗ и чл.658, ал.1 ТЗ, които норми са приложими към настоящето дело и не са съобразени от съда при постановяване на обжалваното определение. Приложимостта им жалбоподателят обосновава с воденото от него изпълнително дело 20158040400864 на ЧСИ Д.Н. с рег № * на КЧСИ, което изпълнително дело било за попълване масата на несъстоятелността на дружеството-взискател в изпълнението, а именно настоящият касатор „К енд Б Груп“ ООД /н/, а искът, предмет на настоящето дело бил именно за да предотврати продажбата на имотите по изпълнителното дело, като се твърди, че длъжникът по изпълнението не е собственик на тези имоти. Позовава се и на практика на ВКС, че търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, поради съществения размер на дължимата от него държавна такса, следва напълно да бъде освободено от заплащането й. Не е постъпил отговор по частната жалба от другите страни „Бутед“ АД, „Валас“ ЕООД и „Риба комерс“ ООД-трето лице-помагач в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение № 1250/18.03.2024 г. по гр.д. № 1497/2023 г. на ВКС, II – г.о., на основание чл. 286, ал.1, т.2, вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК, е върната касационна жалба вх. № 1422/24.01.2023 г. на „К енд Б Груп“ ООД /н/ против въззивно решение № 5/04.01.2023 г. по в.гр.д. № 883/2022 г. на ОС – Бургас, и е прекратено касационното производство. До този резултат се е стигнало, след като, по касационна жалба от „К енд Б Груп“ ООД /н/, с определение по чл.288 ГПК с № 7448/20.02.2024 г. по гр.д.№ 1497/2023 г. на ВКС, II – г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 5/04.01.2023 г. по в.гр.д. № 883/2022 г. на ОС – Бургас, и на касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 124 лв. по сметка на ВКС, като е указано, че при неизпълнение на указанието, касационната жалба ще бъде върната. Поради безрезултатното изтичане на срока, считано от връчване на съобщението с указанията на 27.02.2024 г. на посочения съдебен адрес чрез пълномощника адвокат М. М., е констатирано неизпълнение към дата 05.03.2024 г. (последния ден на срока) и e постановено определение за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС, намира подадената частна жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради следните съображения: Съдебното исково производство е образувано по искова молба на „Бутед” АД против „К енд Б Груп" ЕООД /н/ и „Валас" ЕООД, при участието на „Риба Комерс“ – ООД в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника, с правна квалификация чл. 440 ГПК вр. с чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че „ВАЛАС" ЕООД, не е придобило собствеността и не е собственик на: 40/6744 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 57491.505.110 по КК на гр. Поморие, одобрена със Заповед № РД-18-36/29.04.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14.02-31/08.01.2013 год., целият с площ от 6744 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. В исковата молба се твърди, че спрямо имота, предмет на иска, е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело 20158040400864 на ЧСИ Д.Н. с рег № * на КЧСИ, и с обявление за публична продан ЧСИ е насрочил публична продан на 40/6744 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 57491.505.110 ведно с изградената в имота сграда с ид. 51491.505.110.6 с площ 32 кв. м. и 248/5145 кв. м. ид. ч. от ПИ с ид. 57491.505.111, ведно с изградената в имота сграда с ид. 57491.505.111.4 с площ 248 кв. м., за удовлетворяване вземането на взискателя в изпълнението "К ЕНД ГРУП" ЕООД /н/ към длъжника в изпълнението "Валас" ЕООД. Твърди се, че ищецът не е страна по изпълнителното производство, по което е насочено изпълнение върху имот негова собственост, то той се явява трето лице чието имущество е засегнато, и има интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по чл.440 ГПК. При тези факти, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че спорът по настоящето дело е такъв за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 658, ал. 1 ТЗ и спрямо касатора е приложима нормата на чл.620, ал.5 ТЗ. В трайната и непротиворечива практика на ВКС, обобщена с определение № 1 от 03.01.2020 г. по ч. т. д. № 2589/2019 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, изведена и от посочените в него други актове на ВКС, сред които и цитираните от настоящия жалбоподател определения, е прието, че по арг. на чл. 658, ал. 1 ТЗ, изброяването на исковете за попълване на масата на несъстоятелност в ТЗ не е изчерпателно, и общият критерий при определяне на исковете като такива за попълване на масата на несъстоятелност е те да са насочени към увеличение на масата на несъстоятелност и към възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск за събиране на претендирано вземане, чл. 620, ал. 5 ТЗ намира приложение вкл. при искове за установяване на имуществото и съхраняване на правата на несъстоятелния длъжник, тъй като те представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, независимо от вида на иска. Пояснено е, че разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ за освобождаване по силата на закона от предварително внасяне на държавна такса е приложима по дела, които са образувани по иск на синдика, респ. на търговеца - длъжник, но не и по дела, по които длъжникът е ответник. По настоящето дело „К енд Б Груп" ЕООД /н/ е ответник по иска по чл.440, ал.1 ГПК, а не е ищец, и искът по чл.440, ал.1 ГПК не е насочен към попълване масата на несъстоятелния търговец „К енд Б Груп" ЕООД /н/, поради което в случая не са налице кумулативните предпоставки на чл.620, ал.5 ТЗ, както са изяснени в горепосочената практика на ВКС, несъстоятелният търговец „К енд Б Груп" ЕООД /н/ по силата на закона да се счита освободен от задължението да внесе предварително дължимата държавна такса за разглеждане на касационната му жалба срещу решение, постановено по иск по чл.440 ГПК, по който иск е ответник. Ето защо даденото му като касатор указание с определението на предходния касационен състав по чл.288 ГПК, с което е допускано касационно обжалване по неговата касационна жалба, да внесе 124 лв. държавна такса за разглеждане касационната жалба, е законосъобразно и в съответствие с чл.284, ал.3, т.4 ГПК, вр. чл.18, ал.2, т.2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Извън хипотезата на чл.620, ал.5 ГПК е допустимо търговец-ЮЛ в несъстоятелност също да бъде освободен от внасянето на държавна такса по иск/жалба от него, в която насока е формирана и практика на ВКС, на която и жалбоподателят се позовава. Според редица определения на ВКС в тази насока, стъпващи и на решения на СЕС, е прието, че за да се гарантира правото на дружеството на ефективен достъп до правосъдие, респ. на ефективна съдебна защита, е допустимо търговец-ЮЛ в несъстоятелност, да бъде освободен от внасяне на държавна такса, когато заплащането на таксата съставлява непреодолимо препятствие за постигане на преследваната с въззивната жалба легитимна цел - отмяна на неблагоприятното за дружеството първоинстанционно решение, с оглед размера на таксата и именно поради причина на производството по несъстоятелност спрямо този търговец. Освобождаването от държавна такса в такава хипотеза обаче, изисква съдът да е сезиран с изрично искане от търговеца-ЮЛ в несъстоятелност, защото в тази хипотеза съдът не е длъжен служебно да прави преценката, че предварителното внасяне на държавна такса не се дължи. Както е посочено и в цитираното от жалбоподателя определение № 104 от 19.06.2020 г. по т.д.№ 90/2019 г. на ВКС, І т.о., сам по себе си фактът на открито производство по несъстоятелност на юридическо лице, което по закон е длъжно да внесе предварително държавна такса по подадена от него жалба, не може да обоснове единно и непротиворечиво заключение, че във всички случаи това дружество следва да бъде освободено от внасянето на такса, а е необходима преценка на съвкупността от релевантни обстоятелства дали разходите за заплащане на държавна такса се явяват прекомерна финансова тежест, която да лишава дружеството от достъп до съд. Същото това определение по т.д.№ 90/2019 г. на ВКС, І т.о. е постановено именно по молба от ЮЛ в несъстоятелност, като касатор, за освобождаване от предварително внасяне на дължима държавна такса. По тези съображения и оплакването на жалбоподателя, че е следвало да бъде освободен от заплащането на държавна такса за разглеждане на касационната жалба, е неоснователно, защото поради липсата на сезиране на касационния съд, разглеждащ касационната му жалба, с подобно искане, такава преценка не е била дължима, и липсата й не опорочава обжалваното определение. При този изход на настоящето производство, частният жалбоподател следва да заплати на ВКС дължимата държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частната жалба, която не е събрана предварително. По изложените мотиви обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване, и Върховният касационен съд, в друг състав на Второ г.о..