Определение № 336 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2671/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№75939/10.6.2019 г., подадена от адвокат П. Б. – процесуален представител на ищеца А. Б. Г. от [населено място] против въззивно определение №11929/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№2859/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено определение №31157/11.02.2019 г. по гр.д.№7107/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 80 състав, с което е върната исковата молба, подадена от А. Б. Г. от [населено място], в качеството му на родител и законен представител на А. А. Г., против В. М. Х., по иск с правно основание чл.143 СК, във връзка с чл.149 и чл.146 СК, за издръжка, дължаща се на родител на ненавършило пълнолетие дете, включително и за минало време, и производството по делото е прекратено. В касационната частната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното определение ВКС е неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира следното: Обжалваното определение е процесуално недопустимо съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Този извод се налага от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, предложение първо ГПК, съгласно която „Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка.“ В процесния случай и двата иска са за издръжка – чл.143 СК и чл.149 СК. Изложеното налага подадената частна касационна жалба да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.3, т.2, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,