Определение № 490 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 275/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. С. Т., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. К., против решение № 394 от 24 октомври 2019 г., постановено по в.гр.д. № 550/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Хасково, с което се отменя решение № 177 от 20 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 129/2019 г. по описа на районния съд в гр. Свиленград, и вместо него Т. е осъдена да заплати на Ю. С. Н., с адрес в [населено място], на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ сумата от 6360 лева, представляваща част от заем в размер на общо 8000 лева, дължима по договор за заем от 15.10.2012 г., обезпечен с нередовен запис на заповед, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касаторката са присъдени разноски и държавна такса. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според жалбоподателката, въззивният съд е извършил свой собствен доказателствен анализ на представените доказателства, но е достигнал до неправилни и необосновани изводи, като не е определил правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване; не са обсъдени и всички доводи на жалбоподателката. Пред въззивния съд е твърдяно, че издаденият от жалбоподателката запис на заповед, който е нередовен от външна страна, има белезите на разписка; това е възприел и въззивният съд, без да съобрази, че не във всички случаи нередовният запис на заповед може да се приеме за разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на определено задължение на кредитора, или като разписка, удостоверяваща сключването и изпълнението на договор за заем; в хипотезата на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, ако ищецът твърди, че сумата е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и фактът на предаване на парите; самият нередовен запис на заповед не е разписка и не може да служи за доказателство за предаване на парите, нито за това, че основанието за получаването им е договор за заем. Подчертава се, че неправилно въззивният съд приема косвеното доказване за достатъчно да установяване наличието на договор за заем; допускането и позоваването на свидетелски показания е нарушение от страна на съда. Представеният по делото запис на заповед безспорно е нищожен, жалбоподателката не е посочила поради каква причина е подписала документа, но отрича да е получила сумата по него, а превежданите от нея суми на ищеца на посочени в исковата молба дати е с цел материално подпомагане по негова молба; по делото не е представен договор за заем в писмена форма, няма представена разписка за получаване на предавани пари по такъв договор, от съдържанието на документа, наречен „запис на заповед“ не може да се направи извод за постигнато между страните съглашение по договор за заем, нито може да бъде установено предаването на сумата, посочена в документа, не е налице и признание от страна на жалбоподателката за наличието на заемно правоотношение между страните. Твърди се, че съдът се е произнесъл при нередовна искова молба, в която липсва пълна и ясна обстоятелствена част на иска; посочено е като основание чл. 415, ал. 3, вр. чл. 315, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се претендира вземане въз основа на заем, обезпечен със записа на заповед, а се претендира вземане от паричен заем, за който жалбоподателката била подписала запис на заповед; така непълното и неясно излагане на фактите, на които се основава претенцията, пречи да се установи действителното фактическо основание на иска, тъй като не става ясно нито кога е дадена процесната сума, нито как, дали е дадена в заем, дали е предмет само на записа на заповед или пък е налице заемно правоотношение, обезпечено със записа на заповед. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Ю. С. Н., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Въззивният съд приема, че е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по който за ищеца е необходимо да докаже, че е предал парична сума и основанието за това; именно предаването на сумата е основният спорен въпрос по делото. Съдът е определил като неправилна дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска като такава по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било основано на запис на заповед, а паричното притезание, претендирано в настоящия спор, се твърди да е възникнало от друго основание – договор за заем; доколкото промяната в правната квалификация не води до различно разпределение на доказателствената тежест, е счетено, че не е налице порок на първоинстанционното решение, водещ до неговата отмяна. Взето е предвид, че подаденото заявление от страна на ищеца по чл. 417, т. 10 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание запис на заповед, е било отхвърлено от съда, тъй като представеният запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535, ал. 1 ГПК – в съдържанието му липсва изразът „запис на заповед“. По възможността нередовният запис на заповед да се конвертира в разписка, удостоверяваща сключването на договор за заем за потребление, съдът приема, че такова конвертиране не е безусловно: в тежест на страната, ползваща се от нередовната ценна книга на заповед, е да докаже връзката между издаването му и договора за заем, и в тази връзка са съобразени представените и приети запис на заповед и четиринадесет броя вносни бележки за превод на суми от касаторката в полза на ищеца. Подложени са на преценка показанията на двама свидетели относно подписването на съответния документ и причините за осъществяване на паричните преводи. При анализа на доказателствата се приема, че издател на частния документ е касаторката, и той удостоверява неизгоден за нея факт – получаването на сума в размер на 8000 лева със задължението да бъде върната; кредитирани са при условията на чл. 172 ГПК свидетелски показания за това, че подписването на документа е свързано с предоставяне на парична сума от ищеца на касаторката – показанията се отличават с висока степен на достоверност, кореспондират с останалите събрани доказателства, с изключение на показанията на другия свидетел, и при липса на индиция, че показанията са дадени при заинтересованост от крайния изход на правния спор; посочено е, че не се дава вяра на показанията на другия свидетел, тъй като те са правно и житейски нелогични – подписана е запис на заповед без парична сума да е предоставяна и то между лица, които към датата на подписване на документа са били в състояние на съвместно съжителство; отречено е да са основателни твърденията за превеждане на сумите след отправени заплахи с цел получаване на имуществена облага, или с цел финансова помощ, и то при създаването на ново семейство от страна на касаторката и необходимостта от издържането му. Отречено е първата инстанция да е нарушила забраната за допускане на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, защото свидетелите са разкрили обстоятелства, свързани с основанието за подписване на записа на заповед. В полза на извода за подписване на нередовния запис на заповед като обезпечение именно на договор за заем, се съобразяват и представените вносни бележки, според които първото плащане е извършено след датата на подписване на записа на заповед (така се разколебава тезата, че плащанията представляват дарения), плащанията са извършвани регулярно и с близки по размер суми (плащанията опровергават тезата, че основанието за плащанията е отправена заплаха през 2014 г., тъй като плащания са правени в годините и след това), посочените основания във вносните бележки не обвързват съда относно основанието за извършването на плащанията. Въз основа на изложеното е заключено, че се установява издаването на записа на заповед във връзка със сключването на договор за заем между страните, поради което нередовният запис на заповед се е конвертирал в разписка, която доказва предаването на паричната сума, което е елемент от фактическия състав на договора за заем; предвид установяването на предаването на процесната сума чрез записа на заповед и основанието за предаването на същата (договор за заем), както и липсата на възражения от страна на касаторката, че е изпълнила задължението си по договора за заем за потребление да върне заетата сума пари, се прави извод за основателност на предявения иск. Неоснователно е на първо място твърдението за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради постановяването му при нередовност на исковата молба. В тази връзка касаторката пита допустимо ли е решението на въззивния съд, респективно решението на първоинстанционния съд, произнесено по нередовна искова молба, която не отговаря по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, като твърди допуснато противоречие с решение № 112 по гр.д. № 5572/2013г., ІІІ г.о., ВКС. В соченото решение при преценка на допустимостта на обжалвано въззивно решение касационният съд констатира, че в исковата молба е налице несъответствие между обстоятелствена част, съдържаща факти, относими към заемно правоотношение, и такива, относими към претенция за неоснователно обогатяване, произтичащо от запис на заповед, и петитум, който сочи на иск по чл. 531 ТЗ; при липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита, а така също и при неизяснени и непрецизирани насрещни становища, няма как да се преценят точно приложимият закон, релевантните за спора доказателства и тежестта на доказване. Подобно несъответствие в процесната искова молба не се наблюдава. Ищецът сочи обстоятелствата, на които основава иска си – предоставен паричен заем, подписан за него запис на заповед, започнало изплащане на заема от касаторката на вноски общо в размер на 1640 лева от общо дължимите 8000 лева, подадено заявление по чл. 417 ГПК и последвал отказ на районния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение поради нередовност на записа на заповед от външна страна. Искането сочи претенция за връщане на сума, дадена в заем (претендирана е разликата между първоначално дадената в заем сума и изплатената на вноски част от нея); предявяването на осъдителния иск се обяснява с неуспешните предходни постъпки на ищеца да удовлетвори вземането си по реда на заповедното производство, в което е констатиран недостатъка на подписания запис на заповед. Няма съмнение, че при неуспешно проведено заповедно производство заради недостатъци в записа на заповед, пред кредитора е открит пътя за завеждане на осъдителен иск, както е сторено в случая. Обстоятелствата във връзка с претенцията са изложени достатъчно ясно, за да се очертае обемът на търсената защита, респективно – предметът, по които ответната страна да се защитава. Ето защо липсва основание да се приеме, че е налице нередовно сезиране на съда, което да води до недопустимост на обжалваното решение. Във връзка с поддържаната от касаторката теза за нередовност на исковата молба се поставя и следващият въпрос. Въпросът кой определя предмета на спора и в какви рамки съдът следва да се произнесе, поставен от касаторката, е разрешен от ВКС в решение № 644 по гр.д. № 1269/2009 г., ІV г.о. Прието е, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129, ал. 1 ГПК, като остави молбата без движение; неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба, съдът може да отстрани като укаже за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК; обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл. 146 ГПК, като по този начин страните, включително самият ищец, да могат да ги пояснят или да възразят, ако съдът неточно ги е докладвал. В съответствие с посоченото по-горе, в исковата молба в настоящия случай не е налице неяснота, която да е налагала да се предприемат действия по чл. 129, ал. 1 ГПК. Самата касаторка в качеството си на ответник по иска в отговора на исковата молба не е заявила наличие на пороци в исковата молба. Макар първоинстанционният съд неправилно да е възприел значението на разпореждане № 251 от 17 януари 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3/2019 г., по описа на районния съд в [населено място], с което поради отказа да се издаде заповед за изпълнение, на молителя в заповедното производство е указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си против длъжника, и дадената правна квалификация на иска да е по чл. 415, ал. 1 т. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, въззивният съд правилно е определил, че правното основание е по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6360 лева, част от заем в размер от общо 8000 лева, дължима по договор за заем от 15.10.2012 г., обезпечен с нередовен запис на заповед. Предметът на спора е очертан в исковата молба, без да е налице неяснота, която да предполага действия по поправяне на такива в исковата молба, а неправилната квалификация на иска от първата инстанция правилно е била коригирана от въззивния съд. Ето защо сочената практика на ВКС не е нарушена. На трето място се поставя питане за правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед. Касаторката твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 78 по т.д. № 29/2009г., І т.о., решение № 21 по т.д. № 1144/2010 г., ІІ т.о., решение № 24 по т.д. № 998/2011 г., І т.о. В сочените решения, при тълкуване на правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед, ВКС приема, че в хипотеза на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД; ако се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите. Възприетият от въззивния съд извод за характера на процесния документ се основава и на представени по делото доказателства за преводи на парични суми от страна на касаторката към ищеца, поради което поддържаното допълнително основание за допускане на касационното обжалване не се разкрива. Накрая се поставя въпрос по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при установяване на неформални договори над определената в закона стойност, по който се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 524 по гр.д. № 167/2011 г., ІV г.о., и решение № 16 по гр.д. № 1779/2018 г., ІV г.о. В сочените решения ВКС приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. При претенция по заем за потребление, в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства; при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност - поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора; при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Въпросът не е относим към конкретните изводи на въззивния съд – прието е, че са допуснати свидетели за разкриване на обстоятелства, свързани с причината за подписване на нередовния запис на заповед, чието съществуване не се оспорва между страните; именно в тази връзка са коментирани и останалите доказателства – времето на първото плащане и датата на подписване на записа на заповед, регулярността на преводите и близките по размер суми. Тъй като твърдението за противоречие с практиката на ВКС не се оправдава, касационното обжалване и по този последен въпрос не се налага да бъде допускано. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,