Определение № 50024 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2021 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв.Н. Г. за изменение на решение №103 от 23.09.2022г, постановено по настоящето гр. дело №2535/2021г по описа на ВКС,Трето г.о,в частта за разноските,присъдени на ответника по иска за три съдебни инстанции, съобразно изхода на делото. По представените доказателства и приложения списък, разноските на ответника за адвокатска защита са в размер на 1632лв (с ДДС)за всяка инстанция.Общо възлизат на 5430лв, от които 4896лв за адвокатска защита. По възражение на насрещната страна за прекомерност на този хонорар,уговорен по делото с Адв.Дружество „В. Ж. и партнъори” и на основание чл.78, ал.5 ГПК ,при постановяване на решението настоящият състав на ВКС е намалил възнаграждението до размера на минималното по Наредба №1/2004г на ВАдвС. Искът е за парично вземане в размер на 7096,63лв,,като минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата е изчислено на 785лв, до който размер,на основание чл 78, ал.5 ГПК е мотивирано неговото намаляване. Ищецът е осъден да заплати общо 2889лв. разноски на ответника за всички инстанции, от които сумата 2355лв за защита от адвокати ,пред трите съдебни инстанции. В молбата се изтъква ,че като е уважил възражението за намаляване на адвокатските възнаграждения за три инстанции, съдът неточно е определил размера им, като при материален интерес от 7096,63лв, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7,ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения не е в размер на 785лв, както е посочено. В действителност този размер възлиза на 821,80лв и за три инстанции, размерът сумарно е 2465,40лв, а не както по- малко е присъдено след прилагане на чл. 78, ал.5 ГПК. Страната иска също така съдът да присъди пълния размер на разноските за адвокати като счита ,че при оценката на фактическата и правна сложност на делото не е съобразено провеждането на няколко открити съдебни заседания и продържителността на производството. Ответникът по молбата не е депозирал становище. Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима. По същество молбата е частично основателна Няма основание съдът да ревизира съображенията си по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК - нито по основание, нито относно размера, до който възнагражденията да се намалят.Размерът на възнаграждението следва да бъде определен до минималия по Наредба №1/2004г на ВАдвС.В съображенията, че определеният и присъден размер се е оказал под размера на минимума, молбата е основателна и постановеното решение следва да се измени в частта за разноските. Допусната е грешка при изчисленията, довела посочване в решението и присъждане на размер,по- нисък от минималния по чл.7,ал.2 т.3, съответно с прилагане на §2а от ДР от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения.Той е 821,80лв за една инстанция (с ДДС) или общо 2465,40лв ,която сума следва да се включи при формиране на общия размер на разноските на ответника, които възлизат на 2999,40лв. По реда на чл.248, ал.1 ГПК решението в частта за разноските следва да се допълни като се осъди ищецът да заплати разликата над присъдените в негова тежест 2889лв ,до размера на дължимите разноски на ответника в размер на 2999,40лв По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.