Определение № 35 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2018 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от В. Т. Г. от [населено място] за отмяна на решение №IV-103 от 17.01.2018г., постановено по в.гр.д.№1471/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанциония съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Г. против Община Бургас иск за приемане за установено, че ответникът Община Бургас не е собственик на имот с идентификатор......... по КККР на [населено място] на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от В. Т. Г. молба за отмяна, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила – подадената от В. Т. Г. касационна жалба срещу това решение е върната като просрочена с разпореждане №767/13.03.2018г. на съдия от Бургаския окръжен съд. Разпореждането е съобщено на В. Т. Г. на 15.03.2018г. и не е обжалвано. С молбата е представени три приемо-предавателни протокола с дати 27.09.2018г. и 16.08.2018г., съдържащи изявлението на Г. Д. Н., че на посочените в протоколите дати е предал на В. Т. Г. описаните документи: план на [населено място], кв.Акациите от 1926г.; писмо №14107/06.07.1936г. на Б. градско общинско управление; писмо №7586/15.04.1936г. на Б. градско общинско управление; скица на част от държавен път Б.-Малко Т.-С.-Ц.-С.-Е.; скица №.../06.02.1997г., издадена от Община Бургас; скица №.../10.01.1996г., издадена от Община Бургас; скица №.../18.12.1994г., издадена от Община Бургас; скица №.../18.04.1995г., издадена от Община Бургас; позволителен билет от 11.09.1963г.; заключение на частна техническа експертиза от инж.Т. Т. Пашова; техническа експертиза от инж.Ж. П. Ж., за които молителят поддържа, че представляват нови доказателства, установяващи обстоятелства, които имат значение за спора, а именно за точното отстояние, на което кв.Акациите се е намирал от езерото Вая към 1926г. и 1936г., както и за установяване на обстоятелството дали към този момент теренът, в който се е намирал процесния имот, е представлявал суша, което според молителя би изключило приложението на Закона за водостопанството, Закона за водното стопанство и Закона за водите, а оттам и придобивното основание, на което Община Бургас се позовава в исковото производство. Молителят проддържа, че новите доказателства са му станали известни след влизане в сила на въззивното решение, като тези доказателства са ѝ били предоставени от Г. Д. Н., ответник по гр.д.№597/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, касаещо спор за материално право на имот в съседство с процесния. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК Община Бургас, в качеството си на ответник по молбата за отмяна, изразява становище, че молбата е недопустима като подадена извън срока по чл.306 ГПК. Съображенията на ответника по молбата се основават на твърдението, че новите доказателства са били известни на молителката и не е съществувала пречка да се снабди с тях до приключване на производството в инстанциите по съществото на спора. С оглед така посочената от молителката дата на узнаване за съществуването на новото доказателство, което не се оспорва от ответника по молбата, следва да се приеме, че молбата за отмяна с вх.№43792/26.10.2018г. е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което настоящият състав приема, че същата следва да бъде допусната до разглеждане като подадена в срок от надлежно легитимирана страна, която е взела участие в процеса. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение