Определение № 501 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от [фирма] срещу определение от 17.01.14г. по в.гр.дело № 2467 /13г.на Софийски градски съд,с жалбоподателят е осъден да заплати на С. В. П. сумата 590 лв разноски. Правят се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу решение на СРС ,29 състав по гр.дело № 27229/12. С разпореждане от 17.11.13г.въззивната жалба е върната. С отговора на въззивната жалба и с молба от 15.11.13г.въззиваемата С. П. е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,като е представила разписка за сумата 590 лв заплатен адвокатски хонорар. С обжалваното определение окръжният съд е приел,че молбата е основателна с оглед изхода на производството и е присъдил в полза на въззиваемата сумата 590 лв разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.В случая ответницата по жалбата своевременно е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за извършването им и за размера им.Видно от представената разписка от 10.01.13г.адв.А. Т. е получил от С. П. сумата 590 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Обстоятелството,че в мотивите на обжалваното определение въззивният съд погрешно е посочил сумата 530 лв не може да обуслови неправилноста му,тъй като в диспозитива е посочена вярната сума – 590 лв.Допуснатата очевидна фактическа грешка би могла да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания срещу разпореждането за връщането на въззивната жалба,което не е предмет на разглеждане на настоящото производство. С оглед на изложеното настоящият състав намира,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.