Определение № 557 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 251/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв. И. Ю., срещу определение № 15077 от 30.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9565/2024г. на СГС, ЧЖ-ІV-А състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на М. против определение № 15614/11.04.2024г. по гр. д. № 5052/2022г. на СРС, 34 състав, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо. В частната касационна жалба се твърди неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Софийския апелативен съд, чрез процесуалния си представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира частната касационна жалба за допустима-подадена е в преклузивния срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване ВКС намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. М., с която се претендира от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с правоприемник Софийския апелативен съд, обезщетение за причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, свързани с това, че при постановяване на присъда по внохд № 102/2018г. на АСНС съдиите разкрили нови фактически положения, изразяващи се в това, че Е. М. заплашвал с автомат О. Б., от когото отнел пистолет „Байкал”; отправил заплаха с насочване на автомат срещу К. К.; осигурил безпрепятствено извършване на грабежа от другите извършители, за които деяния не бил обвинен с обвинителния акт. По тази искова молба в СРС било образувано гр.д. № 5052/2022г. За да прекрати производството по делото, СРС е приел, че предявеният иск е по-късно заведен от тези по които са образувани гр.д. № 65380/2021г., гр.д. № 65381/2021г. и гр.д. № 5052/2022г. по описа на СРС, налице е идентитет между делата, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на делото. Сезиран с частна жалба от М., въззивният съд е приел, че гр.д. № 65380/2021г. на СРС, 88 състав, е образувано на 18.11.2021г. по искова молба на Е. М. срещу Апелативен специализиран наказателен съд; с определение № 4965/25.02.2022г. по това дело е присъединено гр.д. № 3201/2022г. на СРС, образувано по иск на М. срещу ВКС; с определение № 10500/26.04.2022г. производството по гр.д. № 65380/2021г. е прекратено по отношение на АСНС, като определението е потвърдено с определение № 2541/27.02.2023г. по ч.гр.д. № 5443/2022г. на СГС, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 1213/22.05.2023г. по гр.д. № 1663/2023г. на IV ГО на ВКС. Предвид това съдът е приел, че към момента ответник по гр.д. № 65380/2021г. на СРС, 88 състав, е само Върховният касационен съд поради което не е налице субективен идентитет между страните по двете граждански дела. На следващо място въззивният съд съпоставяйки исковите молби по гр.д. № 65381/202г. на СРС, 31 състав и по гр.д. № 5052/2022г. на СРС е приел, че и двата иска са предявени против АСНС, но не е налице обективен идентитет между тях, тъй като противоправното поведение на ответника АСНС, с правоприемник Апелативен съд – София, е обосновано с различни фактически положения. Независимо от изложеното обаче съдът е приел, че гр.д. № 5052/2022г. на СРС подлежи на прекратяване, тъй като е установил, че преди образуването му, в СРС е било образувано гр.д. № 3307/2022г. по описа на 90 състав, по предявен от М. иск срещу АСНС за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, като вредите произтичали от това, че при постановяване на присъдата по внохд № 102/2018г. на АСНС съдиите установили нови фактически положения, непосочени в обвинителния акт, които изцяло съвпадат с фактическите твърдения изложени в исковата молба по гр.д. № 5052/2022г. на СРС. И двете искови молби са насочени срещу АСНС, като се претендира обезщетение за неимуществени вреди за един и същи период от време от 05.06.2019г. до 23.12.2021г. Предвид това съдът е приел, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между исковете по гр.д. № 3307/2022г. и гр.д. № 5052/2022г. на СРС и тъй като производството по гр.д. № 5052/2022г. е образувано покъсно спрямо производството по гр.д. № 3307/2022г., то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, той като не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да постави акта си, въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По приложението на чл. 126, ал.1 ГПК има трайно установена практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и според която когато между същите страни, на същото основание (при едни и същи правопораждащи вземането факти и по същото искане за съдебна защита), е образувано и висящо друго гражданско дело, по-късно заведеното се прекратява на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Отделно от това съдът се е съобразил и с разясненията, дадени в ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд, разглеждащ частна жалба против първоинстанционно определение, като служебно е проверил всички правно релевантни факти, извършил е преценка на доказателствата и въз основа на тях е решил въпросите, включени в предмета на спора относно приложението на процесуалния закон. По изложените съображения, въззивното определение на СГС не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО