Определение № 63 от 01.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 662/2015 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника [фирма], с която твърди, че производството по настоящето дело е прекратено. С отговора на исковата молба е поискал заплащане на разноски, но такива не са присъдени с определение № 177 от 23.7.2015 г. по настоящето дело. Счита, че има право на така поисканите от него в хода на производството разноски и на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 и вр. чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да му се присъдят разноски, равни на юрисоконсултското възнаграждение. М. Димитрова ищец в производството, чрез пълномощника си адв. Н. Г. е оспорила искането. Твърди, че извън издадения изпълнителен лист от СГС по „решение на арбитър“ е грубо нарушение на законите на Р България и ГПК не се отнася само за разноските по делото. С решението на „арбитъра“ фирмата ответник се е обогатила с над 14 000 лв недължими. Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 отделение, в посочения състав намира следното: Производството по настоящето дело е образувано на основание чл. 47 от ЗМТА и на основание чл. 48 от ЗМТА производството е исково. Поради това се прилагат правилата на ГПК относно исковите производства. С определение № 177 от 23.07.2015 г. по настоящето дело на основание чл. 48, ал. 1 от ЗМТА поради неспазване на предвидения в закона срок за предявяване на иска, производството по настоящето дело е прекратено. Няма доказателства на коя дата е връчено съобщение до молитеиля [фирма]. Определението не е обжалвано. С определението съдът не се е произнесъл по искането за разноски, направено с отговора на исковата молба от ответника. След като не е съобщено на молителя определението за прекратяване, срокът по чл. 248 от ГПК не е започнал да тече. Поради това следва да се приеме, че молбата е допустима. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се дължат разноски и при прекратяване на производството по делото, независимо от причината за прекратяване на производството. Предявеният в настоящето производство иск е оценяем като неговата цена на основание чл. 48, ал. 3 от ЗМТА се определя съгласно чл. 71 от ГПК. Съгласно цитираната норма, държавната такса се определя върху цената на иска. В случаите на отмяна на решение на арбитражен съд цената на иска е 4 %. Посочената от ищеца цена на иска е 3 000 лв. Но цената на иска при иска за отмяна на арбитражно решение се определя върху присъдената сума с арбитражното решение. Следователно цената на иска в случая е 12 539,94 лв. Разноските за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се определят отново върху интереса за защита като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно които се определят и юрисконсултските възнаграждения, е 906 лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника, представляван от юрисконсулт следва да се присъди адвокатско възнаграждение. По всички изложени съображения на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски за осъществената защита в размер на 906 лв. Съдът