Определение № 2495 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Събев, понастоящем в Затвора в [населено място], срещу Определение № 7780 от 15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 3266/2023г. по описа на Административен съд– София град (АССГ). Жалбоподателят излага доводи, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доводите в частната жалба и данните по делото, приема същата за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Събев - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], с която се иска отмяна на незаконосъобразното бездействие на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ по реда на чл.256 от АПК, изразяващо се в липсата на произнасяне по заявление от лишения от свобода за преместване в затвора в [населено място]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай искането на жалбоподателя е извън предмета на производството по чл.256 от АПК, тъй като се касае за дейност, регламентирана в ЗИНЗС, осъществявана въз основа на актове на администрацията, издадени при упражняване на предоставените им от закона правомощия. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишените от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор, т.е. става въпрос за издаване на административен акт, което не може да се квалифицира като задължение за фактическо действие. Поради което решаващият съд е оставил жалбата на лицето без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства се иска произнасяне по направено пред главния директор на ГДИН заявление на М. Събев за преместване в друг затвор. Правилно първоинстанционният съд посочва, че производството по реда на чл. 256 от АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Видно от обстоятелствата по делото, конкретният случай не е такъв, тъй като правомощията на главния директор на ГДИН по чл. 62 от ЗИНЗС не включват задължение за осъществяване на фактически действия. Поради това разпоредбата на чл. 256 от АПК не намира приложение. Административното производство по правило завършва с постановяването на административен акт. От разпоредбата на чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС става ясно, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Заповедта на директора, съответно липсата на произнасяне по заявлението са волеизявления на държавен орган, т.е. административни актове, които имат съответните правни последици и чието обжалване става по друг ред, а не предвидения в чл.256 АПК. Ето защо, правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Събев, поради недопустимост на производството по чл.256 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,