Решение № 10168 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2010 г.

Решение № 10168 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2118 от 9.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2741/2009 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, десети състав, е отменил ревизионен акт № 900285/28.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, в частите, в които са установени задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчен период 1.05.2009 г. - до 31.09.2009 г. в размер на 7 434,98 лв. и по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2003 г. в размер на 1 257,10 лв. и лихви в размер на 872,81 лв. за размера на установените задължения над 48,93 лв. за размера на установените задължения над 48,93 лв. и лихви в размер на 34,42 лв., като е отхвърлил жалбата на Иван Танев Иванов, действащ като едноличен търговец "Свилена 194 - Иван Танев" срещу ревизионен акт № 900285/28.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 541/25.09.2009 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. Варна в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната му част за разликата над 48,93 лв. данък общ доход за 2003 г. и лихви за забава в размер над 34,42 лв., е подадена касационна жалба от директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна чрез пълномощника му юрисконсулт Станка Иванова Костадинова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА в частта му, в която са установени данъчни задължения за разликата над над 48,93 лв. данък общ доход за 2003 г. и лихви за забава в размер над 34,42 лв. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Иван Танев Иванов, действащ като едноличен търговец "Свилена 194 - Иван Танев" - гр. Добрич не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като в обжалваната част решението следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионен акт № 900285/28.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частите, в които са установени задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчен период 1.05.2009 г. - до 31.09.2009 г. в размер на 7 434,98 лв. и по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2003 г. в размер на 1 257,10 лв. и лихви в размер на 872,81 лв. за размера на установените задължения над 48,93 лв. за размера на установените задължения над 48,93 лв. и лихви в размер на 34,42 лв., като е отхвърлил жалбата на Иван Танев Иванов, действащ като едноличен търговец "Свилена 194 - Иван Танев". В отменителната му част относно определените задължения по ЗДДС, както и в отхвърлителната му част по отношение на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. По отношение на определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, която е дала основание същата да бъде проведена по особения ред предвид наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е възпроизвел в мотивите на решението констатациите на ревизионния акт, изразяващи се в извършен анализ на подадената годишна данъчна декларация, в това число приложения отчет на приходите и разходите, както и справка декларация по ЗДДС, в резултат на което е прието, че е налице разлика за допълнително облагане в размер на 5 017,30 лв., поради което данъчната основа възлиза на 6 830 лв. с дължим данък 1 331,80 лв., или дължим допълнително 1 257,10 лв. и лихви за забава в размер на 872,81 лв. Тези констатации са оспорени от жалбоподателя /сега ответник по касация/, като за опровергаването им същият е ангажирал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е описано подробно на л. 3 от първоинстанционното решение - л. 48 от първоинстанционното дело, и въз основа на него е направен извод, че са налице неотчетени приходи в размер на 221,96 лв., с който размер следва да бъде увеличена данъчната основа за 2003 г. и следва да бъде определено допълнително задължение в размер на 48,93 лв. и лихви за забава 34,42 лв., до който размер РА се явява законосъобразен, а за разликата следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната му отменителна част. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК е възприел дословно заключението на вещото лице, без да съобрази останалите доказателства по делото и доводите на органа по приходите, изложени в ревизионния акт. Направените оплаквания са не основателни. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е възпроизвел много подробно установеното от органа по приходите по отношение на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2003 г. и констатациите му за наличие на укрити приходи, върху които са определени допълнителни данъчни задължения. Съдът е възпроизвел подробно и ангажираните от задълженото лице доказателства, основно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към съпоставка на констатациите на РА и събраните в хода на делото доказателства, след което е изградил своите изводи относно законосъобразността на РА в тази му част. В този смисъл не може да бъде споделено оплакването, че при изграждане на изводите си съдът се е доверил единствено и само на заключението на вещото лице, без да обсъди констатациите на РА, по който начин е нарушил чл. 202 от ГПК, според който съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай спорът се свежда до това дали са налице укрити приходи, като изводите за това се градят на анализ на счетоводната документация, водена от ревизираното лице. Доколкото извършването на подобен анализ изисква определени познания в областта на счетоводството, а предвид обстоятелството, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и съгласно чл. 124, ал. 2 от същия кодекс констатациите на РА се ползват с обвързваща доказателствена сила, от съда по искане на жалбоподателя е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Разпитът на вещото лице е извършен в съдебно заседание на 18.11.2009 г. /л. 43 - 45 от делото/, към него представителят на Д"ОУИ" е имал въпроси поради несъгласие с някои констатации, но след отговорите на експерта не е последвало възражение и искане за изготвяне на допълнително или повторно заключение при условията на чл. 201 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При това положение за административният съд не е съществувала пречка да включи същото в кръга на доказателствата по делото и въз основа на него да изгради изводите си, като това не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, каквито доводи са развити в жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,