Определение № 321 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 695/2010 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма][населено място] против решение №241/04.01.2010г. на Г. окръжен съд,постановено по гр.д.№228/2009г. по описа на същия съд, с което е отменено решение №727/23.03.2009г.,постановено по гр.д.№426/2008г. по описа на същия съд,в частта с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. против [фирма][населено място],иск с правно основание член 108 от ЗС и вместо него е постановено:признава за установено,че Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. са собственици на недвижим имот,представляващ триетажна производствена сграда,застроена върху 918 кв.м и дворно място,представляващо дворище №2563 в кв.343а по плана на[населено място] с площ от 2651 кв.м,а по плана на града,действащ към настоящия момент-дворище пл.№5530 от кв.186 по плана на[населено място] при описани в решението граници и ОСЪЖДА [фирма][населено място] да им предаде владението на гореописания имот.Със същото решение,въззивният съд ОСЪЖДА [фирма][населено място] да преустанови неоснователните си действия,които пречат на горепосочените ищци да упражняват собствеността си върху гореописания имот,като ОБЕЗСИЛВА посоченото решение по гр.д.№426/2008г. по описа на Г. районен съд,с което е отхвърлен предявеният от Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. против [фирма][населено място] за заплащане обезщетение за ползване на същия недвижим имот и прекратява производството по делото в тази му част. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по три материалноправни въпроса: „1.При невнесена държавна такта за иск по член 109 от ЗС и при липса на искане по член 109 от ЗС,следва ли въззивният съд да се произнесе по същество и не се ли произнася свръх петитум по непредявен иск? 2.Когато е налице намерение да се държи чуждата вещ като своя налице ли е владение на чужда вещ и има ли ответника материалноправна легитимация по член 108 от ЗС? 3.Когато имотът на ищеца граници с булевард,към който има вход и през който вход ищецът има директен достъп до имота си следва ли собствениците на имоти разположени на другия бряг на реката да му осигурят право на преминаване през техните имоти и не следва ли това право на преминаване през чужд имот да бъде учредено по надлежния ред?”,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречив от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответниците по касационна жалба Е. Б. Д./починала в процеса на настоящото производство и заместена от законната си наследница Н. Ц./Д.//,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К.,в писмения си отговор,считат ,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска. По отношение на така поставените правни въпрос,за първия от тях касаторът навежда доводи,че всъщност съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и така решения правен спор противоречи на Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ВКС. Във връзка с останалите два въпроса,така както са формулирани,същите са по съществото на спора и съдът се е произнесъл с оглед доказателствата по делото,а изложените в подкрепа на това аргументи от касатора всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които оплаквания се цитират и прилагат решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Видно от постановеното с диспозитива на решението на въззивния съд,последният за пръв път в това производство се е произнесъл по иск с правно снование член 109 от ЗС,каквото произнасяне липсва в диспозитива на първоинстанционния съд.Правен въпрос в тази връзка не е поставен от касатора,но с оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд,различен от посочения от самия касатор,освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В разглеждания случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуалната недопустимост на решението ,предвид произнасянето с диспозитива на решението на въззивния съд по иск с правно основания член 109 от ЗС,какъвто иска не е разгледан от първоинстанционния съд,само в тази част от обжалването въззивно решение. По отношение на останалата част от въззивното решение,което се обжалва изцяло от касатора,касационният съд счита,че не са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд