Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г.

Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд - Б., постановено на 4.02.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. С определение № 1084/15.11.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е направил анализ на всички свидетелски показания, не е посочил защо дава вяра на показанията на едната група свидетели и защо не е дал вяра на друга група, т. е. само е преразказал свидетелските показания без да ги анализира, не е направил анализ в съвкупност на всички доказателства по делото, не е съобразил допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска. Поддържа също така, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът не е преценил принадлежността на правото на собственост към меродавния момент /образуване на ТКЗС/ с оглед на което е следвало да преценява и доказателствата по делото като изследва границите на имота към момента на образуване на ТКЗС, а не към настоящия момент. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. И. Т. и Й. К. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат, че Й. П. А. не е провела пълно и пряко доказване на твърдяното придобивно основание, че липсват доказателства да е наследник на П. Е. и не е установено по какъв начин наследодателят е придобил собствеността. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Й. П. А. е предявила по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу наследниците на И. Г. Т. иск за установяване, че нейният наследодател П. Г. Е. преди образуване на ТКЗС е бил собственик на нива в м. "Т.", землището на [населено място] с площ от 3 дка при съседи: Е. К., гора и от две страни път. С обжалваното решение Окръжен съд - Б., действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е уважен и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявеният от Й. П. А. срещу Г. И. Т., Й. К. Д. и В. Б. Т. - П. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към датата на образуване на ТКЗС П. Г. Е. е бил собственик на нива с площ от 3.0 дка в м. "Т.", землището на [населено място], при съседи: Е. К., гора и от две страни път. Прието е, че за придобиване на земеделски имот по давност следва да се докаже, че върху същия е упражнявана фактическа власт и е било налице явно, трайно и спокойно владение с намерение да се свои имота, което следва да е продължило за период от време, годен да направи владелеца собственик. Прието е, че в случая ефектът на придобиване на имота по давност следва да се преценява при действието на отменения Закон за давността, по силата на който следва да се докаже упражняване на фактическа власт в продължение на 20 години и този 20-годишен срок следва да е изтекъл към внасянето на имота в ТКЗС. Прието е, че ищцата не е доказала упражняване на спокойно и трайно владение на имота от наследодателя в продължение на 20 години до внасянето му в ТКЗС, т. е. не е доказала към момента на кооперирането да е бил собственик на имота въз основа на твърдения оригинерен придобивен способ. Прието е, че посочените от нея свидетели /С., Т. и С./ нямат лични впечатления досежно периода на давностното владение и нито един от тях не сочи началния период на това владение, а след като началото на давностното владение не е установено, въведеното твърдение, че владението е довело до придобиване на собствеността се явява недоказано. Изложени са съображения за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд и за липсата на мотиви защо са били възприети показанията на свидетелите, посочени от ищцата, а не са обсъдени показанията на доведените от ответниците свидетели А. и Н.. Прието е, че показанията на свидетелите А. и Н. следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от други доказателства по делото. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства като в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на съдилищата по този въпрос е прието следното: В решение № 70/3.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС е прието, че съдът при преценка на гласните доказателства е длъжен да посочи съображения защо дава не вяра на свидетелите, които приема за недостоверни. В решение № 195/30.03.2009 г. по гр. д. № 6291/2007 г. на II ГО на ВКС е прието, че съдът е длъжен при преценка на гласни доказателства да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни и да преценява същите в съвкупност с останалите доказателства по делото, т. е. длъжен е да съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всички свидетели и да изложи съображенията си кои факти приема за доказани от осъществяването на тези факти. В същия смисъл са и съображенията, изложени в решение № 1156/5.04.1979 г. по гр. д. № 595/1979 г. на II ГО на ВС. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВС и ВКС и в решението, постановено от Окръжен съд-Б. по поставения въпрос, на основание чл. 290, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 70/3.11.1980 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 65/1980 г.; решение № 195/30.03.2009 г. по гр. д. № 6291/2007 г. на II ГО на ВКС и решение № 1156/5.04.1979 г. по гр. д. № 595/1979 г. на II ГО на ВС, като съображенията за това са следните: При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани. Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели. Не е достатъчно в решението да бъдат изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката на свидетелските показания, които да съответствуват на преобладаващото в съдебната практика становище. Самата преценка следва да бъде извършена в съответствие с тези съображения. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценката на свидетелските показания, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Действително в обжалваното решение са изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед констатираното от съда противоречие досежно упражняването на фактическата власт върху процесния недвижим имот в периода, предхождащ внасянето му в ТКЗС. Самата преценка на показанията на свидетелите обаче не е извършена в съответствие с установените в съдебната практика основни правила, макар съображенията на съда за начина на извършването й да им съответствуват. Посочено е, че следва да бъде дадена вяра на казаното от свидетелите А. и Н., тъй като се подкрепят от други доказателства по делото, каквито обаче не са посочени. Не е преценено значението на местонахождението на имота и по-специално данните за землището, в което същият се намира, което обстоятелство е от съществено значение именно за извършването на преценката на свидетелските показания, тъй като по отношение на местонахождението на имота и на лицата, които са притежавали имоти в местността е налице противоречие в показанията на свидетелите-според свидетелите С., Т. и С. съседи на имота са били само банскалии и хора от Е. там не е имало, докато според свидетелите А. и Н. имотите били все на хора от Е. и банскалия там имот не е имал. И след като по делото е установено, че имотът се намира в землището на [населено място] и липсват данни да е принадлежал към землището на Е., нито има данни границите на землищата да са били променяни, неправилно съдът е приел, че от показанията на свидетелите А. и Н., според които И. Г. Т. е владял имот в землището на Е., се установява, че той е бил собственик на процесния имот, находящ се в землището на [населено място], т. е. че следва да бъде дадена вяра на казаното от тези свидетели. Още повече че и от заключението на в. л. А., изготвило изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че посоченият от свидетелите С., Т. и С. имот съответствува именно на претендираната част от имот № * по КВС на [населено място], а именно на 2.870 дка от площта на имота. Освен това по делото са представени опис-декларации на двамата наследодатели за влизане в ТКЗС, като в опис-декларацията на П. Е. е посочено, че същият притежава имоти в землището на Б. и е станал чл. на ТКЗС в Б., докато в опис-декларацията на И. Г. т. е посочено, че същият притежава имоти в землището на Е., станал е чл. на ТКЗС в Е. и няма данни за замяна на перекендетни имоти, т. е. няма данни чл. на ТКЗС в едно населено място да е притежавал имоти в землището на друго населено място. Неправилно е прието също така, че не се установява началният момент, от който П. Е. е започнал да осъществява фактическата власт върху имота след като свидетелят С. / 98 годишен към датата на провеждане на съдебното заседание, в което е бил разпитан/ е заявил, че още от 1925 - 30 г. Е. работели имота, като от дете помни, че П. Е. е работил имота, който е наследил от родителите си. Свидетелите С., Т. и С. сочат непротиворечиво като съседи на имота, обработван от П. Е. същите лица, които са посочени и от ищцата, докато свидетелите А. и Н. сочат като съседи други лица. Не е обсъдено и съобразено и обстоятелството за какъв период от време, предхождащ внасянето на имота в ТКЗС е установено същият да е бил обработван от наследодателите и достатъчен ли е този срок за придобиване правото на собственост по давност, нито са съпоставени моментите, в които се поддържа, че наследодателите са установили фактическата власт върху имота. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от показанията на св. С. е установено, че П. Е. е установил фактическата власт върху имота още през 1930 г., докато за И. Т. този начален момент се отнася за период след 1940 г. с оглед възрастта на свидетелите А. и Н., както и обстоятелството, че сочените от свидетелите имоти, отразени на изготвената от в. л. А. скица са съседни. И тъй като въз основа на данните за местонахождението на имота, съдържащи се в събраните по делото доказателства /съдебно-техническа експертиза, решения на ПК и ОСЗ, опис-декларации и писма на ОСЗ/ следва да се приеме, че вяра следва да бъде дадена на казаното от свидетелите С., Т. и С., според настоящия състав предявеният иск е основателен-установено е, че П. Е. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене за период по-дълъг от 20 години /от 1930 г. до внасянето му в ТКЗС през 1956 г./, т. е. доказано е твърдяното от ищцата придобивно основание, а именно придобиване по давност на правото на собственост върху имота с оглед разпоредбата на чл. 34 от Закона за давността (отм.), както и обстоятелството, че именно П. Е. е притежавал правото на собственост върху този имот към момента на внасянето му в ТКЗС. По отношение на И. Г. Т. по делото не се установява на първо място да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, описан в исковата молба, нито да е упражнявал такава фактическа власт повече от 20 години /установените данни за началния момент на владението са за период след 1940 г./. С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Й. П. А. /която се легитимира като наследник на П. Г. Е. с представеното по делото удостоверение за наследници № 000000914/29.03.2007 г., издадено от [община]/ по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск следва да бъде уважен като й бъде присъдена сумата 380 лв., представляваща направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение