Решение № 5753 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2012 г.

Решение № 5753 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2069/30.07.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 583/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031102918/25.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Силистра, потвърден с решение № 893/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че: 1. при определяне на началното салдо неправилно съдът е взел предвид изплатеното на 16.09.2003 г. обезщетение от ЗАД "Алианц България" по щета № 0300/03030/000648 в размер на 17 000 лв., тъй като по делото не са представени доказателства, че тази сума е била налична към 1.01.05 г.; 2. неправилно са взети предвид от съда доходите от трудово възнаграждение, придобити от съпругата на ревизираното лице, тъй като не са представени доказателства за превеждането на сумите в Р. България или валутни митнически декларации за внесена валута; 3. Не са установени и взети предвид от съда разходите, направени от лицето по време на задграничните му пътувания, както и разходите за живот на съпругата; 4. Незаконосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - Тодор Неделчев Тодоров с адрес: гр. Варна, ул. "Дубровник", бл. 5, вх. Б, ап. 5 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Сиракова и заявява претенция за присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031102918/25.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ Силистра, потвърден с решение № 893/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице след проведена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 1/2 от установеното превишение на разходите над приходите на съпрузите Тодор Неделчев Тодоров и съпругата му Нора Костадинова Тодорова. Установени са на Тодоров задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2005 г. - 3613.90 лв. и лихва 2496.33 лв.; за 2006 г. - 2206.30 лв. и лихва 1230.01 лв.; за 2007 г. - 6814.93 лв. и лихва 2845.29 лв.; за 2008 г. - 1175.40 лв. и лихва 313.46 лв. и за 2009 г. - 3015.40 лв. и лихва 463.22 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му, в която са установени задължения за 2005 г., 2006 г. и 2009 г. изцяло, за 2007 г. - за разликата на 370.44 лв. и съответните лихви, за 2008 г. - за разликата над 90 лв. и съответните лихви. Изложил е следното в мотивите на своето решение: Полученото застрахователно обезщетение в размер на 17 000 лв. на 16.09.2003 г., съгласно представено удостоверение от ЗАД "Алианц България" следва да бъде включено като приход, получен през 2003 г., с което се променя началното салдо към 31.12.03 г. и към 31.12.04 г. Началното салдо е формирано след извършена проверка, завършила с акт за констатации, обвързващ приходната администрация, въз основа на съставени баланси за предходните периоди, в които са включени както установените приходи и доходи, така и направените разходи за домакинството. След както като приход е включена сумата от 18 300 лв., получена от продажба на недвижим имот през 2003 г., то логиката изисква да се включи в приходната част за тази година и сумата от 17 000 лв., представляваща получено застрахователно обезщетение. По отношение на положения труд от съпругата на жалбоподателя, органът по приходите не оспорва, че същият е действително полаган от нея по силата на договори с "Интерконтинентал реджънси" Бахрейн през периода 7.10.2003 г. - 15.04.2005 г. и "Етихад еъруейс" от 1.07.05 г. до 5.12.09 г., за които периоди работодателите са удостоверили изплащането на трудовото й възнаграждение. Доказателство за получените суми е и извлечението от банковата й сметка, в което след 23.08.07 г. са посочени преводи на трудово възнаграждение. Установените пътувания на Тодоров извън страната и тяхната кратка продължителност навежда на извод за правдоподобност на твърденията на жалбоподателя и свидетелските показания, че при срещите между съпрузите са предавани суми на ръка. Освен това, превишението на разходите, видно от констатациите в РД и РА е във връзка със закупуване на недвижими имоти, които са семейна имуществена общност. При безспорно установеното обстоятелство, че съпругът е полагал грижи за малолетното дете, житейски, а и правно съобразено с разпоредбите на СК, е да се приеме, че чрез получените доходи от трудово правоотношение съпругата е участвала в издръжката на домакинството и при закупуването на недвижимите имоти. При включване на тези спорни между страните приходи в баланса за съответните години, е установено положително салдо за всяка една от тях. РА е потвърден само в частта му, в която е определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. за недекларираните от жалбоподателя доходи от наем на недвижим имот. В тази част решението не се обжалва с касационна жалба и е влязло в законна сила. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че полученото застрахователно обезщетение в размер на 17 000 лв. на 16.09.2003 г., съгласно представено удостоверение от ЗАД "Алианц България" неправилно е включено като приход в баланса за 2003 г., тъй като липсват доказателства за това, че е било налично към 31.12.2004 г. и тъй като не са изследвани разходите за 2003 г. и 2004 г. Във връзка с възложена проверка на ревизираното лице е изготвен протокол № 1030373/25.11.2010 г. и приложение № 1 към него /приложение № 4 към РА /стр. 319 - 331 от папка № 1. Видно от това приложение № 1 към протокола, в баланса за 2003 г. като приход е включена сумата от 18 300 лв., получена от продажбата на недвижим имот и като разход - средствата за живот на членовете на домакинството, съобразно таблицата от НСИ и разходите за телефон и ток, доказани чрез представени от лицето конкретни доказателства. Приети са за налични към 1.01.04 г. 14 121.91 лв. След приспадане на установените разходи за средства за живот, телефон и ток, както и покупка на мотопед, е определено начално салдо за 2005 г. в размер на 8 968.82 лв. Органите по приходите, издали РА, са възприели така установеното начално салдо. Правилно е прието в обжалваното решение, че начинът на формиране на началното салдо в цитирания протокол след извършена проверка и неоспорване от страна на органа по приходите на наличните суми, получени от продажба на недвижим имот, налагат извод за това, че и сумата, представляваща застрахователно обезщетение, следва да се включи в приходната част на баланса за 2003 г. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и по отношение на полученото от съпругата възнаграждение по трудово правоотношение. Неоснователно се твърди от касатора, че само защото безспорно получените възнаграждения не са били преведени от банковата сметка на съпругата в Бахрейн по банкова сметка в страната и защото не са били декларирани пред митническите органи, не следва тези доходи да се вземат предвид. На основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № 10 от 16.12.03 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл. 10а, ал. 4 и чл. 11, ал. 6 от Валутния закон, до 15.06.07 г. на деклариране пред митническите органи са подлежали суми над 8 000 лв., а след тази дата - над 10 000 евро. Що се отнася до разходите на жалбоподателя по време на пътуванията му в чужбина, справка за тях е била представена от Главна дирекция "Гранична полиция" в хода на ревизията /л. 180 - л. 185/. Ако са считали, че тези разходи е следвало да бъдат включени в баланса за процесните години, органите по приходите са могли да ги установят и да ги включат. Що се отнася до разходите на съпругата за живот, съдът е взел предвид наличните данни, събрани в хода на ревизията и съобразно тях е определил и размера им. Не са налице доказателства за това, че съпругата на лицето е имала по-големи от тези разходи по време на работата си в чужбина. Според свидетелските показания на свидетелката Маринова, която е работила заедно с Нора Тодорова в Бахрейн, разходите за храна, квартира и разходите по време на полетите се осигуряват от авиокомпанията. Не е допуснато от съда съществено процесуално нарушение при допускането на свидетелските показания и съответно същите са правилно преценени при формирането на изводите му. Съгласно чл. 158 от ДОПК свидетелски показания се допускат в случаите на чл. 57, ал. 2, включително за установяване на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд - Бургас като правилно и законосъобразно и на основание чл. 121, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение