Определение № 12313 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу Определение № 1904 от 13.10.2025 г. на Административен съд (АС) - Сливен по адм. дело № 564/2025 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на Д. С. К. срещу Решение рег. № 306р-14020 от 06.08.2025 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) - Нова Загора при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Сливен, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0306-000180 от 29.08.2024 г. на мл. автоконтрольор в РУ - Нова Загора при ОДМВР – Сливен. Частният жалбоподател - Д. С. К., счита обжалваното определение за неправилно. Излага фактическата обстановка довела до издаването на заповедта за прилагане на ПАМ и наличието на предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК, обуславящи правния му интерес да поиска възобновяване на административното производство. Твърди, че изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза с рег. № И-1515/11.02.2025 г., следва да се приеме като ново писмено доказателство. Сочи, че същата е получена след Резолюция, вх. № 4550/2024 г. от 25.04.2025 г. на РП – Сливен, ТО-НЗ № 787/2024 г. Излага, че едва след тази дата - 25.04.2025 г., К. е разполагал с изготвената експертизата и на 26.06.2025 г. е депозирал искането си за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ № 24-0306-000180/29.08.2024 г., поради новооткрито писмено доказателство. С оглед тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 АПК счита, че същият започва да тече след 25.04.2025 г., именно когато се е снабдил със съдебната експертиза. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на искането му. Претендира разноски. Ответникът – началникът на РУ - Нова Загора при ОДМВР - Сливен, поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли постановеният съдебен акт да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение, Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Д. С. К. срещу Решение, рег. № 306р-14020 от 06.08.2025 г. на началника на РУ - Нова Загора при ОДМВР – Сливен, с което на К. е отказано възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ № 24-0306-000180 от 29.08.2024 г. издадена от мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР – Сливен. За да постанови определението си съдът е посочил, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0306-000180 от 29.08.2024 г., спрямо Д. С. К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година. ПАМ е била приложена за това, че на 29.08.2024 г. Д. С. К. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, наличието на каквито е установено при проверка с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, което е отчело положителна проба за „Бензодиазепини“. Заповедта е връчена на адресата на 29.08.2024 г. и няма данни да е оспорена по съдебен ред. Представено е постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено на 06.03.2025 г. от Районна прокуратура (РП) – Сливен, ТО Нова Загора, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 400/2024 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр. пр. № 4550/2024 г. на РП – Сливен /ТО-НЗ № 787/2024 г., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Видно от същото, по делото е било извършено химикотоксикологично лабораторно изследване в Химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска академия (ВМА) - София, при което не е установено наличие на наркотични вещества във взетите проби от Д. С. К.. На 14.03.2025 г. К. е подал Молба, вх. № 804000-3259/14.03.2025 г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Сливен, с приложено копие от постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.03.2025 г. С Резолюция от 25.04.2025 г. на РП – Сливен, ТО – Нова Загора, с оглед подадената на 14.03.2025 г. молба, на К. е разрешено предоставянето на заверено копие от изготвената и приложена по ДП № 400/2024 г. по описа на РУ - Нова Загора съдебна химикотоксикологична експертиза за изследване на представената от него кръвна проба. На 26.06.2025 г. К., позовавайки се на резултатите от извършена съдебна експертиза, за които е узнал след връчване на постановление за прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 400/2024 г. по описа на РУ – Нова Загора, пр. пр. № 4550/2024 г. на РП – Сливен, е депозирал Искане, вх. № 306000-7357/26.06.2025 г. до началника на РУ на МВР – Нова Загора към ОДМВР – Сливен, по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство. На 06.08.2025 г., с Решение № 306р-14020 на началника на РУ – Нова Загора при ОДМВР – Сливен, на основание чл. 103, ал. 2 АПК, е отказано да се възобнови производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0306-000180 от 29.08.2024 г. на мл. автоконтрольор към РУ – Нова Загора при ОДМВР – Сливен, като е посочено, че искането е направено извън законоустановения преклузивен тримесечен срок. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че жалбата на К. е неоснователна. Счел е, че правилно административният орган е приел, че заключението на химикотоксикологична експертиза несъмнено представлява ново писмено доказателство, което попада в обхвана на чл. 99, т. 2 АПК и представлява основание за възобновяване на производството. Посочил е, че формираният от административния орган извод относно направеното искане за възобновяване на производството е правилен, доколкото искането е депозирано извън законоустановения преклузивен тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 АПК. Приел е, че най-късно на 14.03.2025 г. К. се е запознал със съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство на РУ - Сливен, издадено на 06.03.2025 г., с оглед на което и тримесечният срок за възобновяване на производството е изтекъл на 16.06.2025 г. (първият присъствен ден след 14.06.2025 г., който е неприсъствен). Следователно най-късно на тази дата - 14.03.2025 г. К. е узнал за изготвената химикотоксикологична експертиза, цитирана в постановлението, съгласно която не е установено наличие на наркотични веществата. В заключение съдът приел, че към датата на подаденото от К. искане – 26.06.2025 г., тримесечният преклузивен срок по 102, ал. 2 АПК е изтекъл. Определението е правилно. В конкретния случай жалбоподателят основава своето искане за възобновяване на разпоредбата чл. 99, т. 2 АПК, която позволява влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собствения й интерес. Съгласно чл. 102, ал. 2 АПК, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността на страната да иска възобновяване на административното производство. Редът, по който протича производството по искане за възобновяване, е посочен в петте алинеи на чл. 103 АПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че тримесечният срок по чл. 102, ал. 2 АПК е започнал да тече след 25.04.2025 г., когато К. е получил разрешение от прокуратурата да получи съдебната химикотоксикологична експертиза, тъй като изрично в тази разпоредба е посочено, че срокът тече от узнаване на обстоятелството. Съдът правилно е констатирал, че с подаването на молбата от 14.03.2025 г., в която е представил копие от постановлението, най-късно на тази дата К. е узнал за изготвената експертиза, цитирана в това постановление. Поради това е обосновал верен извод, че преклузивният срок по чл. 102, ал. 2 АПК е започнал да тече именно от тази дата, а не от 25.04.2025 г., когато с резолюция от 25.04.2025 г. РП – Сливен, ТО – Нова Загора, е разрешено предоставяне на заверено копие от изготвената и приложена по досъдебното производство съдебна химикотоксикологична експертиза. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение