Определение № 218 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2586/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. Л. Л. вх. № 508887 от 03.11.2022г.. Частният жалбоподател твърди, че на 31.10.2022г. му е било връчено съобщение, с което му се предоставя възможност да обжалва определение № 43 от 07.02.2022г. по ч.т.д. № 2318/21г. на ВКС, ТК, I т.о. в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане. Твърди, че все още не е получил разпореждането, което да може да обжалва, а именно № 2312 от 27.06.2022г. по ч.гр.д. № 20221000500497/22г., което го лишава от законното му право за правилното разглеждане и решаване на делото, касаещо правото му на справедлив процес, основно човешко право по чл.6 от КЗПЧОС и на чл.47 от Хартата на ЕС. В жалбата е посочено, че същата се подава до ВКС по гр.д. № 497/2022г. на Софийски апелативен съд. Постъпила е и молба от Ч. Л. Л. за предоставяне на правна помощ по в.ч.д. № 1469/2020г. на САС и по гр.д. № 114/2019г. на ОС – Монтана. Молителят твърди, че по повод възможността да обжалва определение № 1527 от 24.06.2020г. на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба по в.ч.д. № 1469/2020г. срещу определение от 21.06.2019г. по гр.д. № 114/2019г. на ОС – Монтана, му е необходима правна помощ. Твърди, че на 31.10.2022г. е получил съобщение, че може да обжалва частта, с която е оставена без разглеждане /определение № 43 от 07.02.2022г./. Сочи, че трябва да обжалва нещо, което все още не е получил, и затова се е обърнал към ВКС, като на 21.11.2022г. е получил съобщение с приложено въпросното разпореждане, но не може да си позволи адвокатско представителство, както е по закон. С определение от 02.12.2022г. настоящият състав е констатирал, че подадената частна жалба е нередовна, тъй като в нея не е посочено ясно кой съдебен акт, постановен по кое дело, се обжалва и не са изложени твърдения в какво се състоят пороците на обжалвания акт, както и не е формулирано искане, а са посочени два съдебни акта - определение № 43 от 07.02.2022г. по ч.т.д. № 2318/21г. на ВКС, ТК, I т.о. и разпореждане № 2312 от 27.06.2022г. по ч.гр.д. № 20221000500497/22г. /не е посочено по описа на кой съд е делото/, но не е уточнено кой от двата акта се обжалва и по какви съображения. Поради това е оставил без движение частната жалба и молбата за предоставяне на правна помощ с указания до частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да посочи кой съдебен акт, постановен по кое дело, се обжалва, да изложи твърдения в какво се състоят пороците на обжалвания акт и да формулира искането си към съда, както и да уточни по кое дело иска да му бъде предоставена правна помощ и да представи доказателства за доходите си, декларация за имущественото си състояние и семейното си положение и доказателства за здравословното си състояние и трудовата си заетост. Указанията са редовно съобщени на частния жалбоподател със съобщение, редовно връчено на 20.12.2022г. по реда на чл.46, ал.2 ГПК на неговата майка Ю. Л., но до настоящия момент не са изпълнени. С оглед констатираната нередовност на частната жалба, в която не е посочено ясно кой съдебен акт, постановен по кое дело, се обжалва и не е формулирано искането към съда, и тъй като тази нередовност не е отстранена в предвидения в чл. 275, ал.2 вр.чл.262, ал.1 ГПК срок, на основание чл.262, ал. 2, т.2 ГПК частната жалба следва да бъде върната. Искането за допускане на правна помощ следва да бъде оставено без уважение, тъй като, от една страна, не е уточнено по кое дело се иска да бъде предоставена такава с оглед предмета на настоящото частно производство, а от друга страна, не са представени доказателства за наличие на предпоставките на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,