Определение № 647 от 10.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2902/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на управителя на [фирма] –гр.София срещу определение от 14.08 .2015 г. по т.д. №2198/2013 на САС, ТО, с което е оставена без уважение молба вх. №313/11.05.2015 от страна на същото търговско дружество, с която се претендира връщане като недължимо платена на внесената по сметка на съда сума от 9 896 лева- държавна такса по въззивната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Определението, с което е отказано връщането на държавна такса по въззивна жалба е от категорията определения по чл.253 ГПК, т.е. може да бъде изменяно или отменяно от съда, който го е постановил. За да подлежи едно определение на обжалване с частна жалба би следвало с него да се прегражда понататъшното развитие на делото или за него да е предвидено изрично частно обжалване, което не е налице за определението, предмет на настоящата частна жалба. В тази насока е и задължителната практика на ВКС -т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2014 по тълкувателно дело №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение